Политически хермафродити: Тайната на Шутовете

 Политически хермафродити: Тайната на Шутовете
Малцината, които смятат, че ПростоКирчо и най-близките му апапи са нормални политици, нормални министри и нещо повече – че те изобщо са и функционират в зоната на нормалността, очевидно са посветени в някаква тайна.

Тайна, която е недостъпна за простосмъртните. Иначе, как ще съзират нещо нормално в простокирчовци, когато те газят всички правила на политическата игра, а често и на законността.

Тия хора обоклукчивиха политиката, да не говорим за Властта, която превърнаха в безподобна шутовщина. Унизиха понятието „коалиция“, превърнаха коалиционната култура – и без друго много незряла в тукашните условия – в обикновен пазарлък, по-точната дума е курварлък.

И, вън от съмнение, причиниха на държавата колосални финансови щети, в някои случаи до степен на погром (газовата далавера). Народецът си брои стотинките, макар че Бурята все още е далеч, държавата е в същото положение, а тия продължават да лъжат и мажат.

Каква може да е тайната, за която намекнах в началото на тази дописка?

И тя е фактически келява, също като самите Кирчови апапи, но никой все още не я изрича на глас. Тукашните познавачи на политиката, поне най-чевръстите от тях, имат вина за затъването ни, поне колкото самите кирчовци.

Не им ли беше ясно още от самото начало, че си имаме работа със сбириток от политически хермафродити, с един противен хибрид между нищо и още по-голямо?

Че изпитанията няма да ни бъдат спестени –  заради една банда от анонимници, от всяка пора на които изтича некадърност, но и алчност. При нормални обстоятелства тия хора трябваше най-напред да бъдат опазвани от самите себе си, от собствения си тарикатски манталитет.

Единственото, което бяха постигнали до този момент лидерите им, примерно, беше някаква далавера, грубиянски съшита, за друго нямаха желание, а и качества, естествено. Примерът с грабежа в Божурище, извършен от Кирчо и Асенчо е достатъчен. И взеха, че точно на тия им захвърлиха властта в краката – колкото да се гаврят с нея. Това е толкова отблъскващо, та чак не е прилично да се коментира.

Но дори и след очаквания им провал, кирчовци продължават да излъчват някаква необяснима, направо налудна самонадеяност. Публиката вече е разбрала, какво представляват – за разлика от някои политици, които отново са готови, дори настояват да се приютят под един юрган с тях.

Един от тях, най-досадният, е грантаджията Христо Болшевишки, който е отмъкнал от гламавите американци стотици хиляди долари, за да плямпа от години едно и също, и то бездарно. Изненадващо и Нинова се превърна в грантаджийка – тя пък на вековния капитал на социалистите.

От месеци е основният пи-ар на кирчовци: те ненаситно въртят номерата си, а тя неуморно ги защитава – сякаш е останала единственият човек в държавата, който все още не е схванал що за стока са те. Напоследък настоява да работим отново с „Газпром“, 

сякаш не знае, че точно кирчовци развалиха, като последните идиоти, отношенията ни с руснаците и така нанесоха щети за стотици милиони – колкото за една дузина социални програми, с които Нинова се хвали в аванс. Те ощетяват Народа и държавата, а тя ги придърпва под юргана.

Газовата вакханалия, предизвикана напълно съзнателно от Кирчо и Асенчо, си е чиста лудост – и тя особено отчетливо открои, какво е състоянието на държавата.

Щом тия никаквици успяха безпрепятствено да нахълтат във Властта и да се упражняват известно време с нея, какво друго можеше да се случи, освен да се съгласим, че ненормалността е неизбежна и дори донейде приемлива, поне тук.

Вече всеки може да се упражнява с „политиката“ –  тя е нещо като секскукла за импотенти, удоволствието е съмнително, но поне ти внушава заблудата, че си мъжага. Между другото, страхотен успех ще има едно изследване, озаглавено „Мъжкарите в българската политика – през погледа на една секскукла“.

Не се виждат особени шансове пред ония в нашенската политика, които все още са с целия си – или трябва някак да преглътнат простокирчовци с всичката им глупащина и апашорщина, или да се самоизолират. Това пък е още по-зле – да оставиш държавата на неколцина побеснели аматьори.

Тъй или иначе, нормалната политика и нормалното упражняване на власт непоправимо губят позициите си и вече изглеждат непотребни. Това се случва и по още една причина: кирчовци развратиха една част, макар и нищожна от Народа – лишиха я с лъжите си от трезвостта й.

И най-лошото е, че когато излъганите разбраха, че са жертва на най-обикновени шарлатани, както ги нарече президента Радев, приеха, че цялата политика е нещо, изначално несъстоятелно. Това ще има непоправими последици за години напред – колкото и да се опитват да я „доосмислят“ някои анализатори.

Умни хора, обаче са готови да приемат за нормално дори опасно нелепото, да го обговорят някак, да вчешат идиотските изблици на очевидни кретени, да търсят оправдания за безумията на тия варвари. А трябваше да ги бойкотират още от деня, когато ПростоКирчо оцапа Конституцията и се изплю в лицето на публиката.

Така я върна десетилетия назад, интелигентните хора трябваше да схванат, че е нанесена видима щета на истинските цивилизационни стандарти, че тяхната устойчивост е силно разколебана. Вместо това, те тръгнаха да защитават Нахалника…

Тия дни служебният заместник министър на транспорта съобщи два факта, заради които МВР трябва да ангажира на хонорар Бойко Рашков, за да се упражнява с любимите си показни арести. Ето един интересен факт, свързан с кирчовия министър на транспорта Събев: хакерската атака срещу „Български пощи“ била организирана или най-малкото била в полза на същия министър, който е собственик на крупна куриерска фирма („Еконт“).

За да замажат далаверата, перушаните на ПростоКирчо пуснали лъжата, че хакерската атака дошла от Русия – тия мушмороци вече ще обвиняват руснаците и за неудачите си със секскуклите си.

А особено прелестното в случая е друго: въпросният Събев бил най-големият дарител за изборната кампания на простокирчовци  и, всъщност, така си купил министерския пост.

Простокирчовци не се свенят от подобни неща, дори от най-вонливите, за мнозина те се държат като олигофрени, но всъщност са си непукисти. Пак заради същата тайна ли?

А лидерите им настояват да ги виждаме като едни плетачки на лъжи – и неприязънта на публиката, породена от измамничествата им, само ги забавлява.

На 9 август бившият вицепремиер и министър на финансите Асен Василев, който се гласи за бъдещ премиер, заяви по Би Ти Ви, че – доколкото знаел?! – не получаваме руски газ през посредници.

На следващия ден – 10 август, по Нова телевизия, експремиерът Петков обаче обяви, че купуваме руски газ. Същия ден, бившият енергиен министър Делян Добрев показа по Би Ти Ви фактури, които доказват, че купуваме руски газ от посредници.

Научихме също, че през последните три месеца сме купили/внесли руски газ за 630 милиона евро, при солидно оскъпена цена, а посредниците били спечелили 200 милиона евро.

Обаче Асен Василев казва: „Доколкото знам, не получаваме руски газ през посредници“. Това е същият Асен Василев, който още от месец февруари се кълнеше, че никога повече няма да внасяме руски газ. Никога.

Какво е това – защо ни разиграват Кирчо и Асенчо? Глад за лъжи? Или болестно състояние?

Или тайната, която им е известна, им дава самочувствието на недосегаеми? Блазе ни. Те се държат наистина като недосегаеми. Цяла България стана свидетел на далаверата им, и обикновените хора я проумяха – но за тях това е без значение. Излиза Асенчо и казва – „Доколкото знам…“ Всъщност, ни казва – „Идиоти, изобщо не ме интересува, какво мислите за мен. Чупката – в скапания си живот!“

Впрочем, извън всичко останало, далаверата е и пределно предизвикателна. Съчинена и осъществена е пред очите на всички. Просто, но много ефикасно упражнение: умишлено развалят отношенията си с руския доставчик, макар да знаят, че това ще постави пред сериозни изпитания и рискове както индустрията ни, така и многострадалното население.

Но техни доверени хора вече са се договорили с „Газпром“ за значителни количества газ – и така се превръщат в неизбежните ни доставчици. Кирчо спира газа – и пак Кирчо го пуска. Газовият/нагазираният Кирчо.

Вече стана дума в предишната ми дописка, че Кирчо не забравя и етичната страна на далаверата – назначава най-доверения си човек измежду посредниците за шеф на „Булгаргаз“. Това е приносен момент в бизнеспрактиката и може да бъде наречен „диверсификация на далаверата“.

Чували ли сте изобщо за подобно мошеничество?

Един факт е безспорен: ПростоКирчо предизвика безподобна по мащабите си газова криза у нас. Но пък това е най-ефикасният начин посредниците му да приберат огромни пари.

Историята (нашата) си пада по безвкусните повторения. Костов хариза „Нефтохим“ на руснаците – и после стана русофоб. Сега Кирчо предизвика газовата криза, но през посредниците си търгува с руски газ, пълни гушите и на руснаците – и той  е русофоб. Как ги правите тия евро-атлантически номера?

„А ти кажи най-после, каква е тази тайна, бре?“ – чувам сърдития глас на редактора си.

Още когато започнаха кампанията си за изборите през ноември 2021-а, Кирчо и Асенчо излъчваха някаква увереност, ненормална като всичко, до което се допрат. При това, Кирчо вече се беше сериозно злепоставил заради измамата с двойното си гражданство.

Кампанията им беше условна – един луксозен микробус се моташе безцелно из страната, двамата слизаха някъде при аборигените, обезателно с вдигнати яки – така искаха да изглеждат като пичове – вижте ни колко сме яки, колко сме потентни – само още не беше ясно, в какъв смисъл; ръкуваха се с групичка аборигени, вероятно предварително аранжирани, разменяха си няколко тъпи лафа – и чао.

Не ми се вярваше нашенецът вече да е толкова наивен, че да гласува за една мръсна дума – „промяна“ – направо лайнена, ако се имат предвид всички безобразия на Прехода.

Още повече, че тъкмо този, който я изплюваше криво-ляво, бе живото олицетворение на безобразната българска реалност, самия той бе клетвопрестъпник, иначе казано –  измамник, долен лъжец – нещо, което бе удостоверено от самия Конституционен съд, който оповести незаконността на избора му за служебен министър на икономиката.

Изглежда, обаче и чувството за хумор или по-скоро майтапчийската жилка, много често обидно-грубиянска, на българина е съвсем закърняло – та се е примирил със срамния факт, че ако си доказан измамник, по-сигурно ще се добереш до властта.

И той прие безропотно, че баш един измамник ще промени животеца му, ще промени и самия него. А преди години той просто щеше да изръмжи нещо скверно – едно „курец“, примерно, и да приключи с нахалника.

Сещам се за тая дума, понеже прочетох, че когато предавал властта на служебния премиер, ПростоКирчо му пожелал „курец“. Някои може и да не повярват, обаче е сигурно, че се е случило – това отговаря на цялостния манталитет на Кирчото.

А и Тайната му дава кураж да използва толкова изискан език – пък и той, да ви кажа, е за предпочитане пред неразгадаемите думи, които понякога използва.

А тайната се крие в тайната любов с машините, с които ще се гласува на 2 октомври.

Стотина компютърни специалисти щели да ги обслужват – стотина нашенци да са на един акъл, вярвате ли го? Все на някой/неколцина от тях ще им се прииска да се позабавляват, за да гледат сеира на политиканите ни – които са толкова глупави, та се оставиха на капризите на някакви машини. Те отдавна не могат да се оправят с живи хора, които все още носят някаква душа, колкото и да се е свила тя – тъй че, нямат никакви шансове да се справят с бездушната машинария. 

Затова изглеждаше толкова самоуверено Дуото (ПростоКирчо и Асенчо) през ноември миналата година, затова не се тревожат и сега. Те имат и винаги ще имат проблеми с хората – с машините обаче е друго, една по-меланхолична особа би казала, че бездушието ги сродява.

А пък вашият дописник направо ще им го каже на политиканите ни, че изглежда са по-глупави, отколкото си мислим. Освен, ако има и още една тайна, която да обслужва първата. Това би трябвало да са козовете на „Козяк“.

Факт е, че ние сме в режим на постоянно наблюдение – не казвам, че това е нещо лошо, само го констатирам.

Станали сме нещо като Панама от 80-те години на миналия век – но по-блатна, а нашите пришълци не са по-малки измамници от Нориега. Дирижирането е кротко-елегантно, със същия финес, с който предлагаш на някого револвер, за да се самоубие.

С такъв финес вероятно са били убеждавани по-едрите ни политици, за да приемат новите измамници – това за тях си беше истинско самоубийство, но поне оставаха в играта. Същото е и с машините за гласуване, затова никой не се възпротиви особено срещу въвеждането им. Гръмнаха се в главите – и бяха благодарни, че изстрелът е отнесъл само мозъка им, другото е останало непокътнато, а те така и не са използвали кой знае колко и досега мозъка си.

Така със специалното участие на машините, в бутафорния спектакъл, който тук минава за политика, ще се вливат все нови и нови случайници, изрядно некадърни. Но никой няма да възразява срещу тоталното опростачаване на нацията. В края на краищата, и то си има своите предимства.

Машините ще осъществят Големия Преврат, най-накрая. Ще се превърнем в това, което са намислили за нас. Изглежда, всички са се примирили с това.

Сещам се за една карикатура. Като ученик бях абониран за някои вестници, които днес са библиографска рядкост – например, „Литературни новини“, който бе спрян от властта.

Получавах и някои чуждестранни издания, разбира се, от страни от Източния блок – между тях и „Футбол – Хокей“, един спортен таблоид по съветски тертип, който обаче имаше секция с анализи на западни спортни коментатори. Бяха разкошни, от тях се опитвах да прихвана някои нещица, докато накрая разбрах, че най-важно е да прихванеш нещо от себе си. Както и да е.

Получавах и едно източногерманско хумористично списание – в него бе поместена и карикатурата, за която се сетих сега. До входа на едно казино има телефонен апарат, малко странен наистина – защото на мястото на слушалката е монтиран револвер. Пускаш нужната монета, насочваш револвера към главата си – и дърпаш спусъка. Очевидно улеснение за онези, които са загубили всичко в казиното.

Изглеждаше много поучително за обикновените тиквеници: не се врете там, където е Голямата игра, с големите залози, мястото ви е в по-скромните зали, в които пак е сигурно, че ще загубите, но далеч по-малко.

Loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.