Преподавател в СУ: Чух за половин милиард километра, изпаднах в математическа криза, но задачата е решена

Преподавател в СУ: Чух за половин милиард километра, изпаднах в математическа криза, но задачата е решена
Преподавател в СУ написа коментира по ироничен начин гръмка новина, афиширана от ГЕРБ.

“Каквото и да кажат, че “били направили”, делиш на 1000, после – на 100, и после – на още 100 и се доближаваш до фактическата истина.”

Следвайки тази логика, преподавателят в катедра “Финанси и счетоводство” към Стопанския факултет на Софийския университет гл. ас. Георги Ганев успя да разгадае как премиерът с три мандата и диплома от ВСШ „Георги Димитров“ генерал-лейтенант Бойко Борисов е успял да стигне до заключението, че по времето на ГЕРБ са построени “над половин милиард километра магистрала”.

Първоначално гл. ас. Ганев изпаднал в “екзистенциално-математическа криза”. Все пак обиколката по екватора на земното кълбо е около 40 075 километра, как така половин милиард км, че и в малка България?

После завършилият с отличие СУ размислил и с помощта на съпругата му – завършила Националната природо-математическа гимназия и после – “Математика” – открили как, пише offnews.bg.

“Решението не е просто, трябва ред по ред – предупреждава гл. ас. Ганев в личния си профил във фейсбук. – През 2009 километрите магистрали в БГ са малко над 400. Към края на 2020 са малко над 800. Да приемем, че Баце си добавя едни 100 от себе си – примерно щото са започнати, стават 500 през ерата на ГЕРБ.

???? 500 километра са 500 000 метра…

???? 500 000 метра са 50 000 000 сантиметра…

???? 50 000 000 сантиметра са – ‼️ – 500 000 000 милиметра ????????

Това е единственият начин да имаме половин милиард от нещо!

Това е ценно, защото дава ключ към разбиране на хвалбите на ГЕРБ.

Каквото и да кажат, че “били направили”, делиш на 1000, после на 100 и после на още 10 и се доближаваш до фактическата истина ????”.

Георги Ганев, Facebook

Loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.