Привет приятели,
Съгласно някакъв си регламент на ЕС спряха излъчването на руските телевизии. Въпроса не е в това, че аз ги гледам.
Аз размишлявам и нито една медия не може да ми налива акъл у кофата.
Но, не това е проблема. Някой запитва ли се, защо сега? Какво се е случило, че изведнъж се прие този регламент?
След три седмици се навършва една година от началото на специалната военна операция на Русия в Украйна. ЕС планувано около 24-ти февруари ще нападне медийно Русия. Те очакват Русия да отвърне на този „медиен огън“.
Знаят, че Русия разполага с изключително много информация за натовските бази в Украйна, както и достатъчно много информация за предназначението на био-лаболаториите разпръснати по цялата територия на Украйна. Русия разполага с много информация за съдбата на „дарените“ оръжия от запада на Украйна.
Знае и разполага с информация, кои държави изпращат легално оръжие в Украйна и кои изпращат нелегално.
Знаят къде отиват тези оръжия. Кой ги купува. Кои са посредниците.
Знаят и то много. ЕС се опасява, Русия да не отвърне на нападките по случай годишнината с разкриване на тази информация или на част от нея, защото това ще разклати устоите на целия ЕС.
Та, ЕС се опитва предварително да дръпне шалтера на руските медии, защото в противен случай, ако не ги спрат, то вероятността Русия да разпространи тази информация на годишнината е много голяма.
А, ако спрат руските медии след като от Русия започне да разпространява неудобната за ЕС информация, то тогава, това ще рефлектира срещу ЕС и ще надигне европейските народи.
Да, ама тия мазняци от ЕС не си дават сметка, че голяма част от хората разполагат с интернет и черпят информация от там, а не от руската телевизия.
Много хора са като мен. Аз вярвам на усещанията си, а не на пропагандата. Каквито и очила да ми сложат от ЕС, аз ще виждам това, което усещам.
Същото като при фейса. Това, че ме блокират, няма да ми затворят устата, нито пък ще променят възгледите ми. Разберете го, евро-чиновничета.
Може да манипулирате простите, но не и мислещите.
Мажд Алгафари
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
