На вратата до нея стоеше момченце – светла,сплъстена и рошава коса,едни големи кафяви очи. Облечено с тънка блузка и по джапанки с чорапи.
Устните му посинели от студ… Протегна към мен трепереща ръчичка свита в юмрук и я отвори…в шепата си държеше няколко жълти стотинки. Едвам ми продума: „Ще ми купиш ли хляб?“
Днес ми се крещи!!!!…
Не, вие ми се от мъка и безсилие…Душата ми се разкъсва…
Бях извикана на адрес при майка с дете в нужда….дете на почти 6 години…
Майката ми отвори….беше коленичила. Не може да стои, защото кракът ѝ е счупен. Счупен от два месеца!!! Не е ходила на лекар и не е гипсиран! Лазеше – кракът зараства на криво… Има някакви психични проблеми…
Но не за нея искам да кажа…
На вратата до нея стоеше момченце – светла,сплъстена и рошава коса,едни големи кафяви очи. Облечено с тънка блузка и по джапанки с чорапи.Устните му посинели от студ…
Протегна към мен трепереща ръчичка свита в юмрук и я отвори…в шепата си държеше няколко жълти стотинки. Едвам ми продума: ,,Ще ми купиш ли хляб?“
В първият момент не осъзнах какво ми каза и влязох в апартамента… Още с първите крачки изпаднах в тотален шок… голи стени с изпокъсани и мръсни тапети, празни стаи с разхвърляни мръсни дрехи по циментов под… В едната стая легло с толкова мръсни завивки,че и куче не би легнало там. В ъгъла гърне пълно с урина…една маса отрупана с празни съдове и няколко детски играчки…
Влязох в кухнята – същата картинка. Мръсни шкафове с разкривени и разтворени вратички пълни с празни и смачкани кутии от лекарства и мръсни чаши. Хладилникът с паяжини вътре… Никъде не се виждаше някаква храна…троха хляб нямаше…
В този момент осъзнах какво ми каза детето на вратата: ,,Ще ми купиш ли хляб?“
Думите избухнаха в главата ми…подкосиха ми се краката!!! Та то беше гладно!!! И не искаше пица,торта или някаква глезотия, а ХЛЯБ….6 годишно дете….
Исках да говоря с него! Исках да го прегърна!Исках да не се случва това!Исках да съм си го измислила!
Попитах го ,,Гладен ли си?“….
Сведе очички и тихо каза: ,,ДА“.
„Кажи какво ти се яде? Какво искаш да ти купя?“- невярваща още и очакваща друг отговор попитах аз.
– ХЛЯБ – отново тази пареща и тежка дума – ХЛЯБ.
Не издържах и се разплаках…избягах от стаята…не исках да разбира и вижда как го съжалявам….Мъката ме стисна за гушата.Не можех да дишам.Гняв,съжаление,ужас… всичко това изпитвах в този момент…
Напазарувахме и се върнахме при тях…
Имаше кремчета, сокчета, шоколад…но не ги погледна…грабна кренвиршите и ги гушна като скъпоценна вещ…
В едната ръка с кренвирш,а в другата заветния ХЛЯБ…на три хапки изяде филията…озверяло от глад!!!
Шест годишно дете с една мечта ,,ХЛЯБ„.
Пиша и сълзите ми капят…
Защо? Защо? Защо тази невинна душичка трябва да изпитва това? Защо това мило създание, още неосъзнато трябва да страда? Защо допускаме това да се случва?
Защо и как стигнахме до това?
Отговор не намирам…
Оттук до края на живота ми ще ме преследва тази дума…
ХЛЯБ – не просто изречена, а изписана в очите на едно шестгодишно дете!
ХЛЯБ…
(Работим по случая. Детето вече не е гладно. Носим му храна. Събираме информация, за да може да вземем правилното решение. Съвсем скоро ще стане ясно какво ще се случи. Ще ви уведомя.)
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
