”България е вече категорично начело сред страните, които не изпълняват генералните мерки, произтичащи от решенията на ЕСПЧ”.
Коментарът направи адвокат Михаил Екимджиев във връзка с информацията, че страната ни е сред най-осъжданите държави в Европа по нарушаване на основни човешки права, според данни от статистика на Европейския съд по правата на човека(ЕСПЧ) за 2020-а година.
Според него е много тъжно, че едни политически пигмеи в парламента ни правят за смях пред Европа
Адвокатът обясни пред БНР, че смисълът от този Европейски съд е не толкова да присъжда обезщетения на конкретни лица, колкото чрез натиска, който осъществява съдът и органите на Съвета на Европа, да се премахват причините, водещи до такива осъдителни решения:
„Това става с промени в съдебните и административните практики, които предполагат добра политическа воля за преустановяване на такива дълготрайни системни проблеми. Тук е най-тъжното заключение, че България устойчиво не проявява воля да коригира своето законодателство, че правата на гражданите да бъдат по-защитими“.
По думите му, ако го нямаше ЕСПЧ, България щеше да е на нивото на Беларус или на някоя от средноазиатските бивши републики на СССР:
„Ако имаме добри закони и добри съдебни и административни практики, много по-малко дела ще преминават през този национален филтър, за да стигнат до съда в Страсбург. Парадоксът е, че точно в резултат на осъдителни решения на ЕСПЧ в България понякога се променят закони и практики, а не в резултат на разумна воля и последователна политика на държавата“.
Михаил Екимджиев беше категоричен, че в България конституционализмът, разбиран като защита на основните права и свободи, не върви през националните съдилища, а идва в резултат на решения на ЕСПЧ.
Адвокат Екимджиев коментира приетия законопроект за въвеждане на фигура на специален прокурор, който да разследва главния, като поредна имитация и негоден опит.
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
