Трагедията с убийството на граничния полицай Петър Бъчваров отново вкара далаверата с оградата по браздата във фокуса на медиите.
„Оградата не е да спира хора, а животни“. „Оградата не може да спре бежански поток. Оградата е да помага на жандармерията, армията и полицията, ако дойде голям поток. Затова решихме по цялото протежение да изтеглим ограда, а вече сега може, ако искаме да правим двуредна, триредна“
Това са думи на лидера на ГЕРБ и бивш премиер Бойко Борисов през 2015 година и през 2017 година по време на строежа и при завършването на оградата по българо-турската граница.
Официалното име на обекта от национална сигурност е „инженерно съоръжение от възпрепятстващ тип“. То е дълго 234 км и беше завършено през 2017 година (след като строежът започна през 2013 година по време на кабинета с премиер Пламен Орешарски).
Целта му беше да помогне за овладяване на миграционния натиск през 2015 и 2016 година, когато имаше голям поток от бежанци от Сирия и Афганистан. Сумата, отпусната за строежа, надхвърля 230 млн. лева, които сега Бойко Борисов трябва да обясни къде точно са потънали.
Сега се оказва, че оградата е толкова зле направена, че на стотици места пропада. В момента, когато България е изправена пред невиждан миграционен натиск, основната позиция на властите е, че оградата трябва да бъде подменена.
Ето какво мисли по темата журналистът и бивш депутат Венцислав Лаков:
Цяла сутрин гледам „разпита“ на министър Демерджиев в НС.
Още един пропилян ден в парламента.
Говореха за камери, сензори, счупени джипове, бронежилетки, радиостанции, бинокли за нощно виждане, шумящи униформи, липса на полицаи, осветление по полосата.
Като депутат участвах в първите стъпки от изграждането на оградата. Предлагах да се построи от инженерните ни войски. Не приеха идеята, разхвърляха строежа по области и на свои фирми.
Но, станах свидетел как ще се крадат парите от съоръжението.
Сега ситуацията е същата – да се разпределят нови стотици милиони.
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
