На този етап не е застрашено влизането ни в еврозоната, каза в интервю за БНР икономистът Георги Ганев.
„По мои очаквания ще изпълняваме и последния критерий с данните за ноември или декември. Веднага след това ще се поиска извънреден доклад. Той ще трябва да борави с данните за бюджета от 2023 г., защото тези за 2024 г. все още няма да са налични“, обясни той.
Запитан за приключващата бюджетна година, икономистът изказа мнение, че ситуацията има сива зона. Според него е възможно да станат някои проблеми за финансовия министър до края на годината.
За него обаче приказките, че приходната част върви много зле, не отговарят на истината, с изключение на евентуално заложените приходи по Плана за възстановяване и устойчивост. „Там две политически сили – силово, чрез изтръгване на кабели, причиниха тази щета на българския бюджет“, обясни той.
По думите му другото проблемно място за приходите е досега неизпълнението на заложените неданъчните приходи – приходите от собственост и дивидентите на държавните предприятия, които те плащат в бюджета. Сега би трябвало 300 млн. да могат да влязат в бюджета по тази линия, посочи Ганев, като уточни, че това няма да изпълни докрай заложените неданъчни приходи, но много ще намали неизпълнението.
Данъчните приходи вървят по план, категоричен бе още икономистът в интервю за предаването „Преди всички“. Според него там ще има почти цялостно изпълнение на заложеното в бюджета. И заяви, че не очаква сътресения по тази линия.
„Каквито и недосъбрани приходи да има към края на годината, те не са такива, които да са проблем за заложените буфери“, смята той.
Социалните плащания също вървят по план, няма нито една изненада – да идват по-големи разходи от заложените, категоричен е Георги Ганев.
Според него там, където може да има проблем, е едно разходно перо. По думите му непредвидените неща са при разходите за персонал на държавната администрация. А причините са 3:
„В началото на 2024 г. НС прие няколко увеличения на разходи по тази линия, без да ги осигури бюджетно. Това бяха 3 увеличения – в армията, във ВУЗ-овете и в МВР. От там идва проблемът в разходната част на бюджета. Те са необезпечени разходи. Ако има някакъв проблем с бюджета в момента, той се дължи на тези хора, които след приет бюджет, без да ги обезпечат финансово, гласуваха тези увеличения на разходи“.
Приходите са планирани сравнително оптимистично, отбеляза икономистът и добави, че ако има някакви рискове в приходната част, това е те да не бъдат изпълнени. Според него рисковете са били балансирани.
Към края на септември дефицитът е съобщен 2,8 млрд. лв., посочи Георги Ганев и добави:
„При заложен 6,2 млрд. касов дефицит в Закона за бюджета, има 3,4 млрд. за 3 месеца. Би трябвало да могат да се справят“.
Според него финансовото министерство има намерение да внесе бюджет за 2025 г., което по думите му е правилно.
„Финансовият министър се опитва да предпази долнопробни популистки заигравания през бюджета с предизборна кампания за евентуални следващи избори. Не е проста тази ситуация“.
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
