Д-р Милена Ангелова – Чи е анестезиолог-реаниматор, който работи в момента в Газа, помага в болницата в Насер.
Това е болницата, която бе атакувана вчера и в резултат загинаха най-малко 20 души, сред които и петима журналисти.
Вчера в 9 часа нашата група напусна пределите на болницата, за да присъства на задължително обучение, така че ние физически не бяхме в сградата по време на атаката. Новините за станалото пристигнаха по интернет докато ние бяхме на лекция. Това е поредна атака срещу нас.
Това е втората ми мисия в Газа. Тук бях и през месец май, когато болницата отново беше атакувана. След това беше атакувана пред юни, коментира тя пред Нова тв.
Това изглежда като рутинна цел, отколкото като случайност, допълни тя.
Нямам представа колко лекари и пациенти е имало в болницата по време на бомбардировката, която се случи в 10 часа. Но по това време болницата е работила на пълен капацитет – извършвали са се операции, реанимацията е била пълна, спешното отделение е било натоварено, а колегите ми са били на поста си. Коридорите са били пълни не само с пациенти, но и с техните близки, коментира тя.
Тази сутрин се върнахме в болницата. Палестинските ни колеги, народът е свикнал с тези гледки, те живеят от десетилетия по този начин. Така че въпреки атаката вчера хората продължават да работят, болницата продължава да приема и лекува пациенти, самата аз след минути влизам в операционната.
За мен всичко това не е нормално, условията са тежки, катастрофални, адски. Не знам какви още думи да използвам, но хората продължават да стоят на поста си и да правят това, което трябва да правят, разказва българският лекар.
Ток има, вода има, медикаменти няма. Работим с неща, с които не бих работила, ако имах избор. Няма консумативи, няма микролаборатория, няма лекарства, няма достъп до някои съвсем базови изследвания, разказва тя.
И допълва, че вместо с традиционните лекарства, които се използват за упояване на пациенти, които трябва да се оперират, лекарите са принудени да използват средства, които вече почти никъде не се прилагат или се разчита на вещества, които са със странични ефекти.
Гладът в Газа е катастрофален. Това е срам за цивилизования свят, че го допуска. Смъртта е навсякъде. Умира се от рани – от огнестрелни, от бомби, умира се от хронични и остри инфекциозни заболявания. Умира се от всичко, защото няма какво да се направи. Но моите пациенти в голямата си част са пострадали от експлозии или от много точно прицелени куршуми – в главата, в гърдите или в тестисите при мъжете, или в гръбначния стълб, което оставя човек парализиран за цял живот, разказва тя.
Имах млад пациент с рана в гръбначния стълб. Той почина на сутринта, а колегите ми казаха, че слава богу, че е починал, защото смъртта е по-добра от живота, разказа тя.
Газа не е страна. Газа е концентрационен лагер. Хората тук са затворени само защото са палестинци. Нямат право да пътуват, да излизат, контролира им се храната, водата. Това е концентрационен лагер и това трябва да се каже, коментира тя.
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
