Президентът Румен Радев сезира днес Конституционния съд за обявяване на противоконституционност на разпоредби от Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, обнародван на 22 декември 2023 г.
Пълните мотиви на президента можете да видите ТУК
Румен Радев счита за противоконституционни:
разпоредбите, даващи право на хора с двойно гражданство да бъдат народни представители и министри;
възможността със закон да се определят квалифицирани мнозинства за избора на
ръководства на държавни органи;
реда за назначаване на служебно правителство;
разпоредбите, уреждащи срока на пълномощията на различните легислатури на Народното събрание.
Президентът оспорва новия ред за назначаване на председателите на върховните съдилища и главния прокурор – без издаване на президентски указ. Според държавния глава всички тези изменения, освен че съдържат противоречия с други
конституционни разпоредби, променят баланса между основните органи и взаимния контрол между тях. Според Румен Радев те засягат пряко формата на държавно управление и затова са от изключителната компетентност на Велико народно събрание.
Президентът оспорва и процедурата по която Народното събрание прие промените в основния закон.
“Конституцията може да бъде променена или с голямо политическо мнозинство и бързо (без срок между трите различни дни на гласуванията), или с по-малко политическо мнозинство, но по-бавно (с минимален срок от два месеца между различните дни на гласуванията)”, подчертава в мотивите си Радев.
Той се противопоставя на прибързаното приемане на конституционните изменения с минимално изискуемо мнозинство и без обсъждане по същество.
“Спазването на процедурата за изменение на Основния закон и принципите, върху които е изградена структурата, устройството и функционирането на демократичната държава, са единственият начин, по който може да бъде зачитана решаващата роля на правото.
Неспазването им говори че органът, овластен да създава правото, отрича неговата решаваща роля”, припомня Румен Радев в искането си към съда.
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
