Така изглежда България, ако човек се зачете в най-важния национален стратегически документ, очертаващ рамката за управление на средствата от еврофондовете за страната в периода 2021 – 2027 г., от които ние искаме 9,7 млрд. евро при почти двойно повече, които ни се полагат, но властта няма проекти за тях.
„Формулираните в документа приоритети за финансиране са изведени въз основа на анализ на социално-икономическо развитие на България 2007-2017 г.“, пише в анотацията към споразумението. Оказва се, че въпросният „анализ“ рисува отчайваща картина за „социално-икономическото развитие“ на страната през последните 10 години, цитира го Медиапул.
Споразумението започва с обрисуване на драматична картина в сектор Наука и иновации: „България е на последното, 27-о място в ЕС до дял на публичните разходи за научна и развойна дейност. Към 2018 г. се отчита спад с 15% в сравнение с 2011 г. на малките и средни предприятия със собствена иновация, 16% спад на предприятията с технологични иновации, както и срив с 81% на продажбите на нови за пазара или фирмата продукти като дял от оборота”.
Правителството отчита и други „постижения“ : 5 пъти по-ниска от средното за ЕС приложимост на изследванията, забавена модернизация на висшето образование, нисък потенциал за задържане на таланти (125-о място в света) и привличане на таланти (110-о място), последно място в ЕС по Индекс за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото (DESI) и на 47-о място през 2018 г. по Индекс за развитие на електронното управление на ООН.
Описанието на състоянието на страната продължава със сферата на енергетиката, където се констатират поредните „успехи“ на Борисов: „най-енергоемката икономика в ЕС, изразходваща 3.6 пъти повече енергийни ресурси за производство на единица БВП от средния енергиен разход в ЕС“, „най-въглеродно интензивната държава членка на ЕС с интензитет на емисиите на парникови газове към 2016 г. 4.3 пъти по-висок от средното за ЕС ниво“. България е и „най-ресурсоемката икономика в ЕС, изразходвайки 6.8 пъти повече суровини за производство на единица БВП от средния суровинен разход в ЕС“, признава Борисов.
Отчита се още „силна амортизираност на водопроводната мрежа“, „ниска степен на съответствие с изискванията на директивата за пречистване на градските отпадъчни води“, „необходимост от намаляване на дела на депонираните отпадъци – нивото през 2017 г. от 61.8% е над 2.5 пъти по-високо от средното за ЕС.
Въпреки хвалбите на Борисов за построени автомагистрали, документът отчита „същественото изоставане по отношение на покритието със скоростни пътища спрямо ЕС – покритието с автомагистрали и скоростни пътища е едва 0.006 км/кв. км, първокласните пътища са 14.7%, а автомагистралите едва 3.7%. от общата дължина на републиканската пътна мрежа, посочва правителството.
Около 1/3 от републиканската пътна мрежа остава с лошо качество на пътната настилка. Към 2015 г. степента на завършеност на отсечките от основната ТEN-T мрежа в страната възлиза на едва 50%, което е петият най-нисък резултат в рамките на ЕС.
Още признания: „България е една от държавите в ЕС с най-ниска раждаемост, има най-висок дял на смъртност от болести на органи на кръвообращението (65%), намаляване на населението в трудоспособна възраст – за последните десет години относителният дял на населението на възраст 15-64 години на 64.7%”.
„Публичните разходи за образование като процент от БВП са 3.6% за 2018 г. при средно 4.6% за ЕС. България е на 83-то място в света и 26-о място в ЕС по показателя качество на образователната система в изследването Global Competitiveness Report 2017-2018 на Световния икономически форум, като за последните десет години страната влошава представянето си с 19 позиции. Включените деца в образование и грижи в ранна детска възраст са 83.9% за 2018 г. при 95.4% средно за ЕС.
47% от 15-годишните младежи у нас са функционално неграмотни, 46.5% са с постижения под критичния праг в областта на науката, а 44.4% са с недостатъчно ниво на умения по математика, като изоставането спрямо ЕС е повече от двойно във всички области на изследването PISA 2018.
Едва 29% от населението притежават поне основни умения в областта на цифровите технологии (57% средно за ЕС)”.
Смертелно: „България е една от държавите членки с най-висок дял на младите хора между 15 и 24-годишна възраст, които не са нито в образование, нито в обучение, нито в заетост – 18.1% за България при средно ниво от 12.9% за ЕС през 2018 г.
България има и най-високо неравенството в разпределението на доходите в ЕС – 7.7 пъти разлика между доходите на най-бедните и най-богатите 20% от домакинствата при средно 5.2 пъти в ЕС.
Страната е на предпоследно – 26-о място в ЕС, по правителствени разходи за социална защита – 12.4% от БВП средно за последните десет години при средно ниво за общността 18.9% от БВП”.
Въпреки изсипаните милиарди в регионално развитие у нас за смислени неща като стадиони в изчезващи села с население в пенсионна възраст и бутафорни крепости, правителството отчита „продължаващо задълбочаване на регионалните различия“. Югозападният район, в който попада основният икономически център на страната – столицата София, формира 47.9% от БВП на страната през 2016 г., като увеличава приноса си с 2.4 процентни пункта за последните 10 години.
Разликата между най-развития (София-град) и най-изостаналия (Видин) в икономически план NUTS III район нараства от 43 пъти през 2007 г. до 65 пъти през 2016 г!!!
От Споразумението за партньорство за новия програмен период не става ясно какъв е ефектът от изсипването на еврофондовете у нас през последните 7 години (2014 г. – 2020 г.) и защо вместо подобрение в много сфери се отчита влошаване, пише Медиапул.
Основната част от споразумението представлява обещания на правителството за подобрение по всички гореизброени показатели, за което страната се надява да получи 9.7 млрд. евро през следващите седем години.
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
