Наш дълг е да прощаваме, но също така е наш дълг да не забравяме. Не бива да забравяме
Сърбия няма да се присъедини към НАТО, защото няма да може да забрави децата, загинали по време на агресията на Северноатлантическия алианс през 1999 г.
Сръбският президент Александър Вучич заяви това в понеделник по време на предизборен митинг в град Кикинда. Обръщението беше излъчено от телевизионния канал Vesti, предаде ТАСС.
„Смятам, че Сърбия не трябва да се присъединява към НАТО, тя е свободна страна, военно неутрална, и сама ще защитава земята и небето си. Ще ви кажа нещо: наш дълг е да прощаваме, но също така е наш дълг да не забравяме.
Не бива да забравяме 11-месечната Бояна Тошич, която беше убита в село Мердаре край Куршумлия, не бива да забравяме малката Милица Ракич, която беше убита в град Батейница, не бива да забравяме малката Саня Миленкович, която беше убита в град Варварин, не бива да забравяме това. (…) Ние ще бъдем много по-силни, отколкото когато безотговорните, наглите и арогантните ни бомбардираха и извършиха агресия срещу нас и нашата страна“, каза Вучич.
Агресията на НАТО срещу Съюзна република Югославия продължи 78 дни през 1999 г.
Основната причина за въздушната офанзива на операция „Съюзна сила“ е „да се предотврати геноцидът над албанското население в Косово.
По данни на НАТО по време на операцията авиацията на страните от алианса е извършила 38 000 военни полета, като целта на повече от 10 000 от тях е била нанасяне на бомбени удари.
По сръбски данни в резултат на бомбардировките са загинали 3500-4000 души, а около 10 000 са били ранени, като две трети от тях са били цивилни. Материалните щети възлизат на 100 милиарда долара.
По време на тримесечните бомбардировки на Югославия от страна на НАТО 15 тона обеднен уран бяха изхвърлени с ракети на сръбска територия.
След това страната се нарежда на първо място в Европа по брой на онкологичните заболявания. През първите 10 години след бомбардировката около 30 хил. души се разболяват от рак, от които 10-18 хил. умират.
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
