Германски адвокат иска трибунал за Covid – щабовете и правителствата

Германски адвокат иска трибунал за Covid – щабовете и правителствата
Практикуващият в Германия и Калифорния немски адвокат Райнер Фулмих организира свои колеги юристи за учредяване на втори Нюрнбергски процес,

пред който да бъдат изправени членовете на правителствата и антикризисните национални щабове, заради паниката, която всяват в обществото.

Според Фулмих действията в отговор на пандемията, които предприемат националните политически елити и антикризисни щабове са престъпление срещу човечеството.

Един от аргументите на Фулмих е, че PCR теста не е одобрен за диагностични цели, което се потвърждава и от създателя на теста Кари Мюлис. Според Фулмих положителния PCR тест не означава задължително, че човек е заразен с вируса на SARS – COV – 2.

Според наказателното право изнасянето на неверни факти или умишленото погрешно представяне, трябва да се приема за измама. Фулмих заявява, че лицата, на които им е вменено, че са били заразени на база на проведен PCR тест имат право на компенсация за загубите, които са понесли.

Фулмих е сформирал Германски разследващ комитет, чиято цел е събиране на обвинения и срещу ръководствата на ООН, СЗО.

Според Фулмих статистиката през 2020г не отчита ръст на смъртните случаи, спрямо смъртните случаи от предишни години и обвинява всички антикризисни щабове в създаване на медийно дирижирана кампания за всяване на паника у населението.

Фулмих нарича правителствения отговор на Ковид кризата по света, заедно с действията на финансираната от Бил Гейтс Световната здравна организация едно от най-големите престъпления срещу човечеството.

Фулмих е част от адвокатския екип, който спечели голямо дело срещу Volkswagen през 2015г в САЩ.

Той беше и част от делото, изобличило Deutsche Bank в пране на пари, подкупи и измами, заради което банката бе осъдена да плати 130 млн долара.

Loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.