– Г-н Вацев, в един свой анализ споделяте, че България може да обяви война на Русия. В какво се изразява тази война?
– Българският политически елит, забележете, не българското общество, а елитът, е готов да обяви война при първи намек на голямото ръководство.
През последните няколко дни започнах да усещам плаха надежда, че това може да се размине, тъй като реалните собственици на властта в САЩ, това е дълбоката държава, както се знае, в момента решават един съдбовен въпрос – ще се ескалира ли украинската война и ще навлезе ли в третата си особено разгърната фаза, или ситуацията на украинското бойно поле ще бъде деескалирана, за да може САЩ да обърнат по-сериозно внимание на конфликта в Израел и Палестина, както и на проблематиката в Югоизточна Азия.
Там всички знаят, че се намира голямото предизвикателство за САЩ – това е Тайванският проблем, който Китай не крие, че има намерение да реши съвсем скоро.
Така че обявяването на война от България към Русия може да се очаква, ако и когато украинската война навлезе в третия си етап – открита война на НАТО срещу Русия. Само тогава може да се очаква такова развитие. На този етап има плаха надежда, че може и да не се стигне дотам.
– Какво ще се случи в Украйна, очаквате ли прекратяване на войната?
– Голямата геополитическа задача на САЩ е да освободи държавата от преки ангажименти в украинската война. Първо, те намалиха и ще продължат да намаляват финансирането. Второ, те пишат в прав текст в различни открити анализи, че Украйна има много силно намалени шансове да победи в тази война, което е открит начин да кажат, че работата е спукана. Трето, Демократическата партия на САЩ няма интерес да подкрепя войната по начина, по който се развива, след като предстоят избори ноември другата година.
По американска мярка тези избори са съвсем близо. И ако САЩ продължат да подкрепят тази война – материално, политически, финансово, това ще бъде твърдо неудобно условие за развитие на президентската кампания на демократите.
Шансовете за замразяване или приключване на украинската война с предстоящите избори в САЩ се увеличават значително.
– Нашето т.нар. евроатлантическо правителство войната в Украйна ли го крепи?
– Да. Американският посланик имаше за задача да съгради едно работоспособно политическо ръководство на страната за случая, когато България ще трябва да участва открито в тази война. Тъй като този случай, той продължава да бъде възможен и реален, но шансовете му леко намаляват, цената на днешното правителство на България намалява.
Може би американското посолство ще може да бъде убедено по някакъв начин, че България може да запази своята готовност за лоялно участие във войната и без точно тази форма на управление. Може би ще има начин да се докаже на посланика, че участието на ППДБ в управленска конструкция не е целесъобразно. Това теоретически е възможно.
– Кой печели и кой губи у нас от това заиграване с Путин?
– Това заиграване за мен си остава невидимо. На нивото на моята информираност аз не виждам заиграване с Путин, освен ако не се има предвид заиграването с дерогацията, но и там не е пределно ясно къде точно е това заиграване.
В Кремъл не се интересуват от България, ако са имали някакви интереси, те са били чисто икономически, но не и политически. Русия в момента не се интересува от Балканския полуостров. Интересува ги единствено дали е възможно Румъния да участва в открита война с тях, но и там има много условности.
Кой печели от това правителство в България? Печели управляващата псевдокоалиция, губи цялото българско общество, тъй като се дезориентира.
Има и по-висок етаж на този проблем. Какво значи геополитическа ориентация на България? Приехме да се говори абстрактно за нея, като тя непрекъснато се размества с военно-политическа ориентация, което не е съвсем същото. България в момента има военно-политическа ориентация с НАТО при една евентуална война с Русия, но геополитическата ни ориентация не съвпада с нея.
Геополитиката е сериозно понятие, за да се употребява толкова лековато.
– В контекста на изборите в САЩ тази хватка, която се налага от американското посолството на правителството на България, може ли да доведе до промени в управлението на страната, до смяна на министри?
– Да, напълно е възможно. През пролетта страстите ще се нагорещят докрай. Проблематиката на американската предизборна кампания се очертава да е най-напрегната през последните 30 години. Същевременно ангажиментите на България към НАТО в тази война могат да бъдат модифицирани и повлияни по някакъв начин от американската кампания. Не знаем обаче кои са реалните кандидати. Говори се за Байдън, но това никой не го вярва сериозно. И няма социологически проучвания, а Америка непрекъснато прави такива.
Никой не вярва сериозно, че Байдън ще бъде кандидат за президент. Това е физически невъзможно. Неясно е и кой е фаворитът на републиканците. От една страна фаворит е Тръмп. От друга страна, начинът по-който той е заключен в система от съдебни искове и процедури, ме кара да се съмнявам, че той може да стигне успешно до началото на кампанията.
Там има още двама интересни кандидати – Рон Десантис и Вивек Рамасвами, но и двамата са готови по-скоро да играят за вицепрезиденти. Така че Републиканската партия не е решила окончателно основния въпрос – кой ще е кандидатът им за президент. Това ще стане ясно най-късно април догодина и тогава вече ще може да проектираме тези процеси върху България.
Засега се увеличават възможностите за мирни преговори между Украйна и Русия. Американският политически елит е достатъчно единодушен на този етап, че украинският проблем е по-добре да се реши чрез преговори. И в момента се калкулират различни видове преговори.
Гледано от руската страна, може да се каже, че Русия е склонна за спиране на войната.
– Как се отразява всичко това на свободата на словото у нас?
– Застрашена е. Усещам колко неспокойно и неуверени са журналистите. Българската журналистика е неспокойна и не смее да задава важните въпроси. Вече не срещаме такива въпроси, високата проблематика не се среща. Увеличават се заплахите и грубите предупреждения. Всичко това са белези на наближаваща военна ситуация.
На този етап България не е обявявала война на никого и никой не е обявил война на България. Но ако нещата вървят така, има възможност България да влезе във войната заедно с НАТО в третия етап, когато конфликтът е открито и не се използват никакви прокси структури.
Българското общество също е неспокойно. Засега главните пострадали от това медийно затягане на гайките са самите журналисти. Това са първите белези на нарастващ авторитарен спазъм в медиите. Но това е неизбежно, тъй като първата жертва във всяка открита война, това е медията, истината, комуникацията. Така е била и в двете Световни войни.
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
