Инициативен комитет ще издигне кандидатурата на Румен Радев и Илияна Йотова за предстоящите президентски избори
Това обяви днес вицепрезидентът Йотова по време на официално посещение в Свищов, информира bTV.
Днес ние ще започнем конструирането, то вече е в много голяма степен готово, на нашия инициативен комитет, ще бъде обявен съвсем скоро, защото спазваме и съответните срокове, дадени от ЦИК. Ще видите, че там ще има хора от най-различни политически цветове“, каза Илияна Йотова.
По думите ѝ в него ще има хора с различни политически цветове и идеи и допълни: „смея да твърдя, че сред тях ще бъде цветът на България„.
Йотова подчерта, че винаги ще бъде част от лявото политическо пространство, затова не се съмнява в подкрепата на българските социалисти и на лявомислещите хора.
Вицепрезидентът коментира и новия политически проект на бившите служебни министри Кирил Петков и Асен Василев, като по думите ѝ той ще привлече младите хора, които търсят своята реализация.
„Струва ми се, от първите заявки, по-скоро това ще бъде една центристка партия, която много ми прилича на начина, по който през 2017 г. стартира партията „Франция напред“ на г-н Макрон. Много ми прилича на програмата на „Граждани в Испания“, това също е центристка партия. Вероятно тези млади хора ще търсят своята политическа реализация в този спектър.
„Много лесно употребяваме думи като почтеност и промяна, но те задължават много и носят след себе си много отговорности. Надявам се когато тази партия стане част от новия парламент да запомни онова, с което тръгна – да търси широка коалиция, защото почтени хора има в целия политически спектър, и да събере онези, които действително могат да създадат мощната алтернатива, за която говорим с президента вече четири години“, посочи тя.
Йотова изрази надежда следващият парламент да бъде съставен от много повече „читави хора“ от заявените 121, които да си стиснат ръцете върху пет или шест приоритета, за които всички говорят.
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
