Предлагаме ви мнението на един български лекар, което той сподели в социалната мрежа.
За това, което той лично е преживял, заразявайки се с COVID-19, за това, което ни се казва и съобщава, и това, което е в действителност според него.
Публикуваме го без редакторска намеса:
За карантината, за ваксината, за статистиката…
Много ми се искаше да почна годината с позитивен пост и с оптимизъм, но няма да мога. Като български лекар и гражданин аз дължа на това общество тази откровеност и тази Истина. Колко ще ме разберат, колко не, не е важно.
Важно е все пак някой да има смелостта да каже на висок глас, че онова, което гледаме по медиите, е добре редактирана лъжа, а онова, което се случва в действителност, когато се заразиш с КОВИД 19, е неописуемо безхаберие, игра на руска рулетка и хаос.
За диагностиката, карантината и лечението на КОВИД 19
Аз съм български лекар, който на 26.12. се самодиагностицирах с бърз АГ тест за КОВИД 19.. След изяснения статус на заразата в семейството се самоизолирах, а контактните ми близки спряха да работят.
Започнах да се лекувам както зная, както ме посъветваха колеги, започнах да профилактирам и семейството си. Ами ако бях немедик и в тези 10 дни празнуване личният лекар беше само 3 дни на работа, а съгласно указанията на МЗ, трябваше да ме лекува той по телефона?
Оказа се, че за тези 10 дни РЗИ беше на работа също 3 дни, та и те не се сетиха,че съществуваме.Днес е 4.01.2020г. и аз се обадих на СРЗИ да информирам като съвестен гражданин, че съм се самоизолирала, ама все пак не знам докога. Те ми дадоха един телефон, в случай, че утре до обед не ме потърсят да се обадя и дотам.
Ами ако бях немедик и си бях купила тест от аптеката и така просто не фигурирах в никоя лаборатория или списък на РЗИ. Ами ако бях немедик и не разполагах дори със средства за закупуване на тест и лечение и поради по-лекото протичане, за да не загубя работата си, бях продължила да работя.
А семейството ми ако бе продължило да работи. Кой щеше да ни спре да работим и да празнуваме?
Изводът: Нито статистиката на МЗ е реална, нито мерките за ограничаване на заразата и лечение на заразените са реални. Всеки заразен, контактен се спасява индивидуално. Въпрос на осведоменост, средства, имунитет, късмет и гражданска съвест.
Резултатът: по официални данни сме на 24 място в ЕС по заразяемост, но реално може и да оглавяваме класацията, защото някак все сме в челната петица по смъртност от заболяване с 1% смъртност.
Все още масово първата среща на заразените с КОВИД19 с лекар е след десетия ден от началото на инфекцията, когато вече белият дроб на пациента е съсипан от инфекцията. Губят се онези първи дни на репликация на вируса, когато можеха да бъдат лекувани със скъпи медикаменти, прилагани само в болница или неразрешени за употреба у нас заради прекалено ниската им цена.
За ваксината
Под светлината на прожекторите се ваксинираха началници на болници, които никога не са влизали в КОВИД сектори, но в същото време все още има хиляди медици, които работят в КОВИД отделения, спешни отделения и ЦСМП месеци наред, но дори не знаят кога им предстои ваксинация.
Те се спасяват по единично, като се тъпчат с изопринозин, ивермектин, хлорохин и витамини и чакат. Какво чакат? Ами или да се разболеят като мен, или някой някога да ги ваксинира …
За статистиката и прогнозните резултати
Математиците са интересни хора. Те обичат по предположения да градят прогнозни резултати, които пасват на поръчката от властта, но не и с реалността.Така по стъкмистика се отварят и затварят детски градини, училища, ресторанти…
Защо предположения – защото с горе написания текст ви доказах, че това, което ви съобщават всяка сутрин, е надводната част на айсберга, подводната е в пъти по-голяма и е недиагностицирана, нелекувана и некарантинирана, оставена на естествения отбор и съдбата си…
Ако не минавах през всичко това, нямаше да напиша този пост.
Един български лекар
Бел. ред. Източникът Глас бг не съобщава името на въпросния медик, но дори то да е спестено, написаното е показателно и най-малкото буди размисъл.
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
