Това пише в безпардонен анализ КЕВОРК КЕВОРКЯН, специално за вестник „Уикенд”.
Bulpress.bg препечатва текста:
Нещо се случи – и президентът Радев загуби качествата, които приписваме на пилотите: хладнокръвие, пресметливост, умение да провиждаш и онова, което още не се е случило. Говорехме си с Мартин Р./Радославов и той спомена, че сякаш някой му преряза кислородната маска на пилота. Добре казано, вън от съмнение. А при липсата на кислород, първото, което ти минава през главата е да катапултираш. Натискаш съответното копче – и майната му на всичко, започваш свободно да се рееш из небесата. За радост на враговете си от Сектата.
И те се реят, или по-скоро джапат из Калището – но това е присъщо за тях, там те се чувстват най-уютно, така е от 30 години насам, джапат из мръсотията, обаче си дават вид, че се намират в някаква долина на розите. Свинчуги лапат/душат рози, пълна хармония, след още 30 години направо ще им повярваме.
Обаче един пилот, един външен на Политическата Секта човек, един чужденец, един
Внезапен Герой, както нарекох Радев,
когато го избраха за президент – той как се е заразил от номерата на Сектата, от мурафетите й? Мурафет – това е по-точната дума, от нея прокапват коварство и подлост, отгоре-отгоре прикрити с празни лафове, колкото да ти стане ясно, че оня срещу теб пет пари не дава за нищо, освен за собствения си интерес.
И Радев, вероятно изнервен от мурафетите на Сектата, тръгна с целия си акъл да търси кислород на площада в „Триъгълника на Властта“ – тъпнята, измислена от медиите, която трябва да минава за някаква метафора. Няма никакъв „триъгълник“, реално е само бюрото на Падишаха, по-точно любимият му стол, който той не си дава за нищо на света – веднъж прекъсна заседание на кабинета, понеже случайно го бяха изнесли. Реални са само двата квадратни метра около него, нищо друго няма значение, другото е за парлама, за негова забава, сто пъти им е показвал, че ги смята за едното нищо, но те продължават да се заблуждават, че са някаква власт.
В годините на Прехода сме виждали всичко – от спиращи дъха нелепости, за които няма подходящи думи, до брутално-комични изсилвания – но появата на Радев пред тълпата, надминава всичко. Да се смъкнеш от пиедестала, където те е поставил Народът, за да размахаш театрално юмрук, е ритуално самоубийство. Както вече писах преди време,
паметникът за миг се превърна в паве,
от тия, дето тълпата мяташе по полицаите – а дори и да е жълто, павето си е паве. Стана ясно, че Радев има романтични представи за Властта – двамата с Йотова бяха много сладки, когато се появиха от входа на президентството, любителите на съветски филми от жанра „Левашки плакат“ сигурно са усетили някакъв гъдел, президентът и вицето му – също, и толкова. Обаче дигнеш ли юмрук, повече не бива да го сваляш, възгласите на протестиращите не ти вършат никаква работа, днес те акламират, утре ще те псуват, както и стана вече. Представете си, какво щеше да се случи, ако двойката бе продължила към входа на Министерския съвет, където в оня момент кротко си отдъхваше стола на премиера – и неговата не е лесна, да те мачкат 130/? килограма не е шега работа. Полицията със сигурност щеше да отстъпи пред държавния глава и върховен главнокомандващ и след броени минути заветният стол щеше да бъде превзет, дори Радев можеше да го покаже от някой прозорец.
И? И сетне?
Както би казал Старият Хорас – когато излезеш през някоя врата, трябва да си сигурен, че можеш да се върнеш през нея.
Радев демонстрира извънредна, даже нечовешка наивност,
когато реши да вдъхне кислород от тълпата, без изобщо да е наясно от какво е съставена тя. Сега, доста месеци по-късно, нещичко от буламача започва да се изяснява. Късните „демократи“ сънуват, че след изборите ще получат мандат да съставят правителство, понеже ГЕРБ и БСП нямало да успеят да реализират мандатите си – и тогава „демократите“ можели да се ашладисат дори със социалистите, изтървали се да го кажат в прав текст. Значи, ето я първата съставка на буламача: откачалки, абсолютни.
Втората съставка, най-шарената, с дъх на Мърша: несретници, изплюти в различно време от политическата мелачка, плюс родени аутсайдери – случайници, които безсрамно използваха скотското незнание на тъй наречените „млади“ – също своеобразни откачалки, понеже се оставиха да бъдат употребени от Мършата. И си останаха единствено с радостта от играта, вечно ще преживяват тази радост, след време може и да претендират за място в Историята. Имат и основания за това: показваха си пред телевизионните камери голите задници, изписани с надписите „Оставка“ и „Мутри вън“. Нямаше кой да им каже, че
власт не се сваля с поднасянето на задник.
И третата съставка: някакво тайнствено войнство на Силата, което даде фасон на Протести 2020, не само заради мятането на павета – не ги бъркайте с „интелигентската“ лигльовщина да се мятат яйца и домати. Кои бяха тези хора и докъде могат да стигнат?
Тия дни рутинно бяха отбелязани януарските събития от 1997-а, които доведоха до падането на Виденов – отново със смешни самохвалства и главно с лъжи. И отново, цели 23 години по-късно, никой не събра кураж да разчопли участието в ония събития на „агитки“, които от неудобство бяха кръстени „футболни“. Такива ли бяха? Много години преди украинските събития и изобщо „оранжевите революции“, станахме свидетели на софийския „майдан“ – кой го организира и кой най-много спечели от него?
Затова казвам, че Радев прояви смайваща наивност: опита се да поеме кислород от една консерва тюрлю-гювеч, при това очевидно бомбирала. Някой от обкръжението му го кара да проявява активност и тогава, когато тя не му носи нищо. Смешно е да обръща внимание на Караянчева, примерно – дори по някакъв магичен начин да изсънува и съчини най-ефикасната ваксина срещу Ковид-19, тя винаги, при всяко споменаване на името й, ще извисява въображението ни до прелестите на една вагина, толкоз. Радев не може, изглежда, да схване предимствата на мълчанието – и то в българската политика, където преобладават врявата и несмислените брътвежи. Мълчи си, и
остави вагините да се разправят помежду си.
Ако зависеше от мен, не бих позволил на Радев, поне в момента, да влезе в пилотска кабина – ще почне кавга с командния център и ще направи някоя беля, и катапултирането е неизбежно.
Жалко е, че мурафетите на политиката заразиха и Радев, оказаха се по-силни от него. Спомнете си как премля Цецка Ц. – тя пък типичен случайник, навирил носа си до Небето; публиката го хареса, защото беше човек извън Сектата, защото събуди плахата надежда, че в политиката имат място и хора, извън само-възпроизвеждащите се случайници, хора, неслучили се на конвейра на политическото ин-витро, встрани от разгула на вагините. Дори Бойко, при изключителния си нюх, го подцени – той, главният донор/оплодител на ин-витрото – та отиде да представя/изтиква Цецка по телевизията по време на президентската надпревара. А сетне, след катастрофалното й поражение, си даваше вид, че това не го засяга особено. Да, де, обаче това бе
първото му и единствено досега изборно поражение,
победоносната хармония грубо бе нарушена. Това не можеше да бъде простено. И вижте картинката към днешна дата: нито една медия – „сериозна“ или „масова“, но влиятелна – не е обективна/справедлива към Радев, нито една. Цепиш, тряскаш, рутиш, дъниш Радев – и така си плащаш данъка към Падишаха, още повече, че вече са изтъркани до краен предел всички възможни думи в панегериците за него. Някой трябва да изследва, в една успоредица, славословенията на Брежнев и Бойко, ще бъде много забавно четиво.
Хайванският черен пи-ар бе дар Божи за Радев: те го наричат „льотчик“, а публиката се сеща за „пожарньIй“; Цветка, Метка или някоя друга кокетка си острят езиците с него – а публиката размишлява над гъвкавостта на вагините; те го наричат „московец“, а публиката се сеща за „Турски/уж-Балкански поток“. Между другото: докато пиша тази дописка, телевизиите съобщиха, че Бойко теглил едно конско на руските власти заради ареста на Навални. Трайте си, бре, че „потокът“ може да пресъхне, преди да се е намокрил.
И какво направи Радев –
размаха юмрук за кеф на гювеча,
вместо да трупа дивиденти от мълчанието си.
А сетне съвсем загуби самообладание, докато избираше датата на изборите. Най-напред, 28 март – защото час по-скоро трябвало да се покаже от прозореца празния стол на Падишаха. Сетне пък реши да обсъжда датата с гювеча, вероятно от там са се оплакали, че няма да успеят да се подготвят за толкова кратко време – макар че те и до второ пришествие няма да са готови, понеже нямат идеи, а ругатните дори в българската политическа пустош вече не минават за идеи. За политическите евнуси времето няма никакво значение.
Накрая изтегли датата на изборите седмица напред – 4 април, като за компенсация позволи цяла седмица да го ругаят в собственото му президентство, изтърпя нова порция размишления – пак от същата вагина, каква скука – и за малко не се сби с Марешки. Дори и на БСП им се досвидя да са честни – разбрахме, че нямат противоречия с Радев, но така и не стана ясно, дали ще го подкрепят на президентските избори наесен. Ще го въртят на шиш дотогава – докато го овъглят като себе си.
А столът изобщо не се показа от прозореца –
дори тръгна слух, че Падишахът го вози в джипа си и си бъбри с него, така не се налага да търпи глупостите на някой от министрите си.
Радев се набърка в една игра, която не е негова – но бързо прихвана, зарази се от пороците, които са й присъщи: излишното говорене, фалшивите жестове и пр. Трябва да е наясно обаче, че юмруците, които размахват срещу него, са пълни със злато.
И най-важното. Младите „бунтари“ могат да си позволят да не знаят какво/кого искат. Но един президент, за когото са гласували два милиона души, не може да си позволи този лукс. Хората засега се забавляват от разправиите на Радев с Падишаха – но съвсем скоро ще се отегчат и тогава ще се сетят да го питат: кого, всъщност, виждаш в онзи стол? Опасявам се, че Радев няма да има скоро, а може би и изобщо, отговор на този въпрос. И колкото повече се бави, толкова повече ще разочарова онези, които са го избрали. Няма да може повече да се крие зад патетичният, но и абсолютно празен призив „Мутрите вън!“
Не искам излишно да разстройвам читателите си, но я да решим заедно една кръстословица: спомнете си премиерите на Прехода, само тях – колко от тях се държаха и действаха в доста случаи като мутри? Ужас, нали. Не е ли мутренско да затриеш цяло едно национално земеделие, примерно. И партии затриваха, и всичко, което им попаднеше в калпавите ръчички, накрая
съсипаха дори самата представа за демокрация.
Бойко си иска президентството – за някоя пастирка или друга подобна невзрачност, не за себе си, на него му трябва реална власт, която да го опази, докато си бъбри със стола си. Това ще бъде неговият реванш. За разлика от Радев, той е убеден, че всеки прашасал тъпан или идиот е годен да свърши нещо, дори като президент.
Пилотът Радев нарушава тази негова представа – и затова трябва да си ходи. Освен, ако в оставащите 10 месеца не убеди Народа, че му е нужен за нещо наистина важно – освен да флиртува с гювеча. Какво да е то – нека ви кажат солдафоните край него.
Впрочем, някой спомня ли си, с какъв призив Радев спечели първият си мандат?
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
