Китайски астрономи откриха почти 20 галактики-джуджета без тъмна материя близо до Млечния път, съобщи ТАСС.
Откритието поставя под въпрос съвременните космологични теории за процеса на формиране на галактиките. Според тях за него е необходим зародиш от тъмна материя.
Преди около половин век астрономите приемаха, че Вселената се състои предимно от видима материя. Първите наблюдения на бързо движещи се звезди в покрайнините на близки галактики показаха, че това не е така. Оказа се, че звездите се движат десетина пъти по-бързо, отколкото предсказва теорията на базата на масата на всички звезди, натрупания газ, черните дупки и други обекти.
Това загадъчно разминаване обяснява съществуването на тъмната материя – невидима субстанция, която представлява 75 процента от масата на Вселената. Тя не само придава на галактиките огромната им маса, но и държи звездите на място.
Преди година обаче астрономи от Йейл откриха две галактики в съзвездието Косите на Вероника – NGC1052-DF2 и NGC1052-DF4, в които няма тъмна материя, като наблюдаваха своеобразните им антиподи – „свърхтъмни галактики“. По размери и двата обекта не отстъпват на Млечния път, но малкото им звезди се въртят около центъра съвсем не както предсказват теориите, отчитащи съществуването на тъмна материя.
Специалисти от Националната астрономическа обсерватория в Пекин се опитаха да разрешат споровете дали съществуват галактиките NGC1052-DF2 и NGC1052-DF4, като анализираха и съпоставиха различни каталози на най-близките галактики джуджета. Сравнявайки снимки и наблюдавайки отдалечени обекти, учените изчислиха скоростта на звездите и оцениха количеството на тъмната материя в тях. Те съпоставиха яркостта на всички галактики и общата маса на звездите им. Общо те изчислиха дела на тъмната материя в 324 най-близки галактики-джуджета.
Оказа се, че съществуват 19 обекта, в които тъмната материя или напълно отсъства, или е в количества, неуловими за земните и космическите телескопи.
/БТА/
Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Нет Вести!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
