„Вчера Бойко Борисов си е позволил да предупреждава Възраждане относно нашата позиция за откритата и брутална намеса на САЩ във вътрешните ни работи.
Повече нямало да го търпи, а и на него никой не му казвал какво да прави, защото той в САЩ имал само партньори, не нещо друго.
Първо, ще припомня на Борисов собствените му думи, че „за последните 5 дни 3 пъти съм бил в американското посолство“ (покрай последния списък Магнитски). Така и никой не му зададе въпроса какво е говорил там със своите „партньори“, но смятам, че всеки българин знае, че Борисов не е ходил, а са го извикали, и че не е говорил, а е слушал.
Второ, айде по-кротко с предупрежденията! Какво ще ни направи Борисов? Ще прати полицията да ни пребие, обгази със сълзотворен газ и след това да ни арестува? Ще ме вкара в Централния софийски затвор? Ще ни повдигне обвинения?
Ще насъска медиите си срещу нас, за да ни заливат с клевети и мръсотии? Всичко това вече сме го преживели, и то не само по веднъж – с едно изключение, в Централния софийски затвор неговата полиция ме вкара само един път.
Да не говорим, че с новите ни попълнения след последните избори броят на депутатите ни, които са с обвинения след побоища от страна на полицията на Борисов или пък със скалъпени обвинения от прокуратурата на Борисовия приятел Гешев, набъбна на трима (един от които съм и аз).
Ние не се плашим толкова лесно, да не кажа хич. Забелязвам обаче леко изнервяне и пропукване в ГЕРБ. Защото за първи път в своята история тази партия може да загуби, ако състави правителство, и също така защото за първи път нейните избиратели имат реална алтернатива, ако бъдат предадени от своите избраници.
Алтернативата, не само на ГЕРБ, но и на всички останали метастази на американското посолство, е Възраждане! А това не просто изнервя и плаши, но и ужасява всички американски партии в България.
Накрая ще припомня думите на Левски по адрес на един български чорбаджия, колебаещ се на чия страна да застане в национално-освободителната борба: „Решили сме се вече — или с нас и народа, или ще ви пратим при черните души!“. Толкова по този въпрос.“
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.