Красен Станчев: Пенсиите трябва да се замразят, залповият им скок надхвърли инфлацията

Не трябва да се прави голяма драма с показателя „бедност“, твърди Станчев.

Енергийните помощи са вредни – имаха обяснение само за 3 месеца по време на ковид според него

С коментар по темата на Елена Гунчева:

Публикуваме това интервю с представителя на сороското НПО каквото е ИПИ не защото споделяме позицията му, а заради фундаменталното разминаване на реалностите в България…

Подобен цинизъм, глупост и откровена нечовечност рядко съм срещала. Този човек дали осъзнава как се живее с 400 лева на месец, след като си работил 40 години тежък труд? Дали осъзнава какво е да избираш между това да си купиш животоспасяващи лекарства или храна? Да знаеш, че до края на живота ще ядеш кисело мляко и хляб….

Много ми се иска хора с по пет хиляди лева заплати да не се произнасят колко трябва да е размерът на пенсиите и за какво стигат. Явно икономистът отдавна е изял човекът в конкретната личност. Защото зад всяка една пенсия стои човек. Човек, работил за тази държава. Човек, който има чувства, достойнство, живот. Който се чувства обречен, защото след като е работил цял живот, не може дори да живее достойно.
Срам ме е от подобни хора като този. Бюджетът си е бюджет. Но най-важното са хората. Те са основният капитал на държавата. Ако прежалим пенсионерите, утре ще е ред на децата, на младите….впрочем кой ли се интересува от българският народ, важно е грантовете да вървят….

А ето и самото интервю – едно към едно

– Доц. Станчев, каква е истината за украинското зърно? Толкова ли големи обеми от него влизат на родния пазар, че чак да задушават нашите производители?

– Независимо колко зърнени култури са внесени, те са борсова стока и не се продават по други цени освен по тези на борсата. Преди войната цената бе около 130 долара на тон. На втория месец от войната – през май 2022-ра, стана 430 долара. Когато започна вносът, тя се вдигна до 600 долара. Нашите производители искаха да ги задържат, за да стане цената 700 долара. Складовете се запълниха и в момента няма как да си приберат реколтата. Тези, които използват зърнени култури – дали ще е за готварско олио, или за някакви други цели, тъй като не могат да спрат процеса и нямат толкова голям склад, те купуват по тези цени, които бяха на борсата. И те се заредиха за следващата година. Тези, които са опитали да хитруват и да изчакат по-високи цени, в момента са в някакъв проблем. Но това си е техен проблем!

– 3% бюджетен дефицит стана нещо като свещен камък за всички партии. Ще стигнем ли до рязане на социални програми и вдигане на данъци – като корекции в намалените ставки за ДДС например?

– Това не е вдигане на данъци, а връщане на старото положение в ДДС. Първо трябва да се премахнат всички помощи, включително тези, които са енергийни и други такива. Не трябва да се прилага Законът за свръхпечалба, което е най-голямата трудност в момента, тъй като служебното правителство се опитва да добалансира по някакъв начин, да олекоти дефицита в период от 2 години с приходи по тази линия. Не може да бъде приложен по този начин на облагане поради няколко причини – първо, печалбата е движещ мотив в икономиката.

Второто нещо, което е голям проблем – когато вземете за 3 години назад обороти и печалба и сравните това, което се случва с първото тримесечие на тази година, тогава вие ще видите една разлика и при такава голяма ставка за данък печалба фирмите ще се опитат да не плащат. Те ще инвестират и ще правят неща, свързани с разходите само за да намалят печалбата. Съответно ще възникне спор между данъчните и фирмите дали това, което те отчитат като инвестиция, е инвестиция, или не е, дали ще има реално вдигане на капитала. Или ще има по-голям разход по заплати, или инвестиции в оборудване. Всичко това ще се превърне в спор между фирмите и данъчните.

– Държавата трябва ли да си търси дивидентите от държавните фирми?

– Бившият министър Николай Василев наистина имаше коментар, че са изпуснати дивидентите от държавните фирми. Когато ги обложите с 33%, защото става дума предимно за фирми основни играчи или монополисти – като НЕК, АЕЦ „Козлодуй” или „Булгаргаз”, то тогава вие ги облагате един път и след това трябва да им съберете и дивидент, което няма как да се получи. Тъй като 3% дефицит е под риск, защото тази година помощите от миналата, които бяха, грубо казано, около 3%, се удължават с още една година, умножават се по 2 и се отива на дефицит над 6%. Междувременно са увеличени и други разходи, включително за заплати на администрацията, за минимална работна заплата. Тези неща или трябва да се забранят, или да се премахнат. В момента не могат да се премахнат, защото това означава парламентът да направи изцяло нов бюджет, за което той няма сили и хора, които да настояват за това. Те може да говорят за намаляване на дефицита и т.н., но няма кой технически да свърши работата.

– Прогнозата Ви е, че тази година пак ще имаме висок дефицит?

– Да, което е голям проблем от макроикономическа гледна точка. Когато имате намаляване на инфлацията, съответно имате намаляване на приходите в бюджета, съответно в управлението на фирмените финанси, намаляването на инфлацията може да доведе до ефекти, които са свързани с дефлация. Когато сте предвидили определени разходи и инвестиции при определени цени, те, макар и с малко да паднат, на месечна основа вие се оказвате в ситуация на дефлация. Имате проблем, когато сте заложили финансиране, кредити или нещо такова на относително високи равнища на цените. А това означава, че ще има натиск върху реалния сектор да се свива още, което пък означава, че по прогнозата не само на Министерството на финансите, но и на ЕК, Световната банка за България е възможно да има и по-нисък растеж, а не 2,4%. Затова трябва да се премахнат всички облекчения по линия на данъците и да се съкратят всички възможни разходи. А това означава и да се замразят заплати. Имаше опит с великденските добавки за пенсиите – помощите да отиват само за крайно нуждаещите се. В същото време не трябва да се прави голяма драма с показателите по т.нар. бедност.

– Защо?

– Бедността се подобрява от два фактора – единият е, че повече хора работят, а вторият, че за последните 10 години има подобрение на показатели по бедността за всички групи население. Изключение има само при семействата с над 3 деца и на възрастните неработещи семейства, състоящи се от един човек. Така че социалните помощи могат да бъдат много добре насочени и това няма да е такъв разход за бюджета, какъвто е раздаването на пари за всички и други такива.

– Партиите говорят за 12% увеличение на пенсиите?

– Пенсиите би трябвало да се замразят за известно време. За една година това може да стане, защото през последните няколко години бяха увеличавани доста залпово и увеличението на пенсиите за последните две години е над инфлацията. Ако ги увеличите с 12% сега, това ще е над инфлацията на годишна основа.

– Николай Василев предложи догодина данък печалба и данък общ доход да паднат до 9%.

– В общи линии трябва да се направят сметки, а те излизат след увеличение след първата година при една друга данъчна реформа и това е необлагането на инвестираната печалба. Нула процента при реинвестираната печалба де факто е премахване на данък печалба за всички възможни инвестиции. Това е относително лесно и дава веднага ефект – ръст на БВП между 1 и 1,5 процента, което не е малко. На втората година започва да дава друг фискален положителен ефект, защото печалбата и данък печалба се финансира по три възможни начина – единият е да го прехвърлите в цените, другият е да намалите заплащането и третият е да намалите инвестициите. Обикновено фирмите правят трите неща в някакво съчетание. Когато ги освободите от данък върху онова, което е реинвестирано, естествено в тези направления ще има или увеличаване на заплатите, или инвестиции. И няма да има вдигане на цените, а дори леко падане. Това ще увеличи потреблението и по линия на ДДС ще има повече приходи в бюджета.

– Верни ли са сметките, че ако се върне ДДС за ресторантьорите на старите нива, ще има нови приходи в бюджета около 1 милиард лева?

– Не съм сигурен, че ще са чак милиард, но е ясно, че в ДДС не бива да има дупки. Когато се стабилизират нещата, тогава ще бъде възможно и да се намали ДДС за всички – първо да стане 19%, а след някоя друга година – и 18%. Но да има дупки в тази работа като сега? Очевидно нямаше намаляване на цените в ресторантите. Не мисля, че това ще удари бизнеса, но и няма да има кой знае колко голям ефект. Приходът от хотели и ресторанти в бюджета обикновено е около 2 милиарда за цялата икономика. Поради други причини ресторантският бизнес е по-особен данъкоплатец – най-вече поради това, че Кодексът на труда не позволява да се постига лесно сезонна и временна заетост. В България този сегмент е много малък на пазара на труда – временните договори може да са за един час, може да са за месец. Те са много малък дял от пазара – около 3-4 процента от всички. В Македония временните договори са 16% от всички договори. Това позволява на договорените страни да плащат всички данъци. Когато премахнете този проблем в Кодекса на труда и в прилагането му, тогава от ресторантите ще има повече приходи. Другото важно е да не се увеличава делът на държавните предприятия и да се увеличи предвидимостта в икономиката. Всички договори за концесии – независимо дали става дума за плаж, курорт или подземни недра, се увеличават с възможния законов срок, т.е. той се удвоява. При това удвояване ще има преговори за концесионни възнаграждения – повечето фирми с такива договори биха били съгласни на такова увеличение.

– Каква предвидимост може да има в енергетиката? Да чакаме ли бури в цените на енергоносителите като миналата година и докога ще продължат тези енергийни помощи?

– Енергийните помощи са вредни! За тях имаше обяснение, когато се обясняваха последиците и ефектът от COVID-19. Пандемията означаваше спиране на стопанската дейност. Когато бяха вдигнати ограниченията върху стопанската дейност, фирмите бързо възстановиха начина си на работа и съответно трябваше да закупуват повече суровини и енергия и оттук се вдигнаха цените.

Това нещо можеше да бъде извинително за период от около 3 месеца до половин година. Но когато продължават безкрайно, те помпат инфлацията. Вие прехвърляте от бюджета по административен начин пари във фирмите и те ги раздават или като заплати, или правят нещо друго и съответно инфлацията расте.

От 160 милиарда в обращение, като имате 10-11 милиарда по линията на добавената стойност административно привлечен ресурс, това води до половината инфлация за годината. / marica.bg