Предприетите мерки са пагубни. Правилната формула за справяне с COVID ситуацията е една – тези, които имат някакви симптоми, да останат у дома си, болните да влязат в болница, а останалите да живеят свободно.
Това заяви доц. Атанас Мангъров, по време на посещението си в Бургас, съобщи novini.bg.
,,Продължаваме да се въртим в едно и също нещо вече от една година насам. Франция обявява, че отново се затваря – пълен локдаун за следващия месец. Продължава да се повтаря едно и също нещо, което няма смисъл. Защо няма смисъл? Защото човек е заразен няколко дни преди да му се проявят клиничните симптоми. Когато има такива, докато се изследва човекът, минават още 1-2 дни. Докато дойде резултатът от теста, минават още дни.
Тогава, когато се окаже, че някой е положителен, го затварят. Той обаче допреди това се е разхождал свободно. Когато този човек се затвори, до него няма достъп никой. Той се нуждае от медицинска помощ и единственият начин да я получи, е да се обади на Спешна помощ, да го закарат в някоя болница, а в резултат на това се стига до препълването на болници“, посочи доц. Мангъров.
Според него не трябва да се забравя, че случаите, които се споменават всяка сутрин, са на новозаразени, a не са на болни.
Една много малка част от тях имат клинични симптоми, а още по-малка част от тях имат нужда да влизат в болниците. Този вирус засяга белия дроб. По същия начин вирусът на хепатита засяга черния дроб. Както при един хепатит, ако изследвате черния дроб, ще намерите в него възпалителни изменения. По същия начин, когато изследвате един болен с COVID-19, ще намерите в белия дроб възпалителни промени, просто защото този вирус засяха белодробната тъкан. Ако на всеки човек с COVID-19 на десетия ден му се направи скенер, ще се открият тези възпалителни промени. Ще му се каже, че има двустранна бронхопневмония и трябва да отиде в болница, за да го лекуват с два антибиотика.
Само че това са вирусни промени, които не се лекуват а антибиотик. Тези възпалителни промени не са усложнения, а са част от клиничната картина на самия вирус. Усложнение е тогава, когато някой със засягане на белия дроб започне да развива дихателна недостатъчност, което се получава, когато вирусът засегне такава част от тъканта на белия дроб, че останалата част не може да покрива нуждите от кислород. Това са случаите, които трябва да бъдат вкарани в болница, за да им се дава кислород, поясни доц. Мангъров.
По думите му от всички 10 000 души, които в момента лежат в болници в страната, действителна нужда от болнично лечение имат нужда много малка част от тях.
Всички останали би трябвало да се наблюдават от личните си лекари. Когато обаче тези хора са под карантина, те нямат достъп до тях. Една огромна част от препълването на болниците се дължи на това, че хора, които нямат нужда да са там, отиват, защото ги е страх и защото няма кой да ги лекува вкъщи. Още повече, че тези страхове са напълно безпредметни, защото тези хора, преди да се поставят под карантина, около седмица са се разхождали свободно, като са били не по-малко заразни. Тоест всички тези мерки в значителната си част са абсурдни.
Това води до неадекватно функциониране на нашата здравна система. В болниците отиват тези, които нямат нужда, а другите се приемат по-трудно. Отделно, всички други с други заболявания имат ограничен достъп до болниците, защото е пълно с хора, които ги е страх. Целият хаос се дължи на това, че никой не седна да каже за какво става дума, заяви доц. Мангъров.
Според него няма нужда да се работи толкова сложно, с всички вече предприети действия.
Просто трябва да се спазват елементарните предохранителни мерки – каквито има при всяка друга подобна инфекция. Няма как всички, които са се разболели, да се обслужват от спешната помощ, защото тя наопаки да се обърне, няма как да осигури медицинско обслужване на всички, които са болни.
Тази криза показа неадекватното функциониране на нашата здравна система, защото доболничната помощ излезе от строя и тя не работи. Всички разчитат само на спешната помощ и на влизането в болница, смята доц. Мангъров.
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
