Доц. Мангъров разкри какво трябва да правят болните от коронавирус и защо не трябва да прекаляват с лекарствата.
В предаването „Лице в лице“ той заяви:
„Хората, ако имат ковид и звънят на личния лекар, той веднага препоръчва антибиотик, пие се втори, трети и някъде към деветия, десетия ден човек вече лудва, защото не му минава, отива и си прави снимка и там излизат някакви промени, които са израз на вирусно засягане на белия дроб и това са неща, които не се лекуват с антибиотици. Цялата история продължава.“
Ето какво каза още доц. Мангъров:
„Единственият смисъл някой да влезе в болница, е когато има дихателна недостатъчност, за да му се дава кислород, или да се интубира, но по-добре интубация не.
И това е селекцията.
Ако пневмонията е вирусна, на него могат да му се дават един или два антибиотика, те няма да повлияят на тези изменения. Евентуално, ако има бактериални промени, тогава.
При Ковида острата фаза е между 13 и 15 дни – 3 пъти по-дълго от останалите вируси.
За момента няма дефинитивно лечение на ковида, не може човек в болницата да очаква да му се даде нещо и на него да му мине, както при други инфекции. Тоест има смисъл да се влезе в болница, когато само може да се направи нещо, това е кислородът.
Всичките тези… ремдесивир, плазми, няма категорични показания, че като му дадеш нещо и ще му мине. Истината е, че няма дефинитивно лечение.
Просто има време, през което на човек трябва да му мине и през това време болният да бъде държан жив, да се рехидратира, защото значително количество от болните, които идват в болниците, са сухи като стафиди.
На болните трябва да им се каже да останат вкъщи. Да се успокоят. Да им се обясни, че в следващите две седмици ще бъдат болни, да не чакат бързо да оздравеят, ще им мине някъде след края на втората седмица.
Много е важно това да се каже, за да няма човек нереални очаквания. Трябва да са на максимално щадящ режим, да си сложат пижамата и да си легнат в леглото, в състояние на максимален покой.
Това се лекува като счупен крак – седиш и чакаш да ти мине. Много важно е да приемат достатъчно течности. Четвъртото – да приемат средства кръвта да не се съсирва – антистенокардин или таблетка аспирин. И ако имат силно главоболие, да вземат антипиретик, за да се наспят.
Тези хора трябва да знаят, че не бива на всяка цена да си свалят високата температура, така организмът се бори с инфекцията.
Важното е хората наистина да се настроят психически за това, което предстои – дълго лекуване.
Ако през това време усетят, че имат затруднено дишане, е добре някой да отиде да ги прегледа.
В момента доболничната помощ е абдикирала от своите задължения. Трябва личните лекари да си влязат в ролята и да започнат да преглеждат и лекуват своите болни и да се спре с тази телефонна медицина.
Те се страхуват, но учителите също се страхуват, например. Все едно да кажете, че войниците, които отиват на фронта, се страхуват, те са войници, това са лекари. Ще им се дадат сега допълнителни възнаграждения, но трябва да започнат да си изпълняват задълженията, защото, ако не го правят, няма нужда от тях.
Карантинните мерки трябва да се разхлабят. Вижда се, че те са в цяла Европа от март месец насам, но някаква полза от тях няма, вързват ни се ръцете. Трябва да се взимат мерки, да се спазва дистанция, носенето на маски… но не може лекари да абдикират от своите задължения.
При коронавируса се загива не от бактериалните усложнения, а от вирусните. Затова е много важно болните да се селекционират.
Не е необходимо всеки положителен, да влезе в болница. В голямата си част от случаите тези хора имат нужда някой да се грижи за тях.
И когато болниците се напълнят и една сестра трябва да обслужва 30-40 души, не може да поеме всички.
Няма профилактика за коронавируса. Аспиринът се взима само при симптоми, той се взима именно за предотвратяване на тромбите.
Просто това е природно бедствие, трябва да се научим да живеем с него и страхът не е най-доброто нещо.“
За финал доц. Мангъров призна, че си е направил антигенен тест и резултатът е бил отрицателен. / bulpress.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
