Много от българските политици страдат от психична болест, която се смята за нелечима – нарцисизъм.
Народното събрание е пъстър букет от личностна патология, заключи психиатърът
Директорът на държавната психиатрична болница д-р Цветеслава Гълъбова постави тежка диагноза за депутатите от 48-ото НС, които втори ден не могат да започнат работа и да си изберат председател, предаде Нова.
„Това са хора, изцяло ръководени от вътрешните си стимули, без връзка с действителността. Парламентът е пъстър букет от личностна патология, преобладаваха нарцисите*. Те показаха, че изобщо не им пука за избирателите. Те бяха изцяло заети със собствените си желания за величия“, коментира психиатърът.
По думите ѝ лечението на депутатите са „социални шамари“.
„Във всички партии има качествени хора, но те не излизат напред, а се използват за пълнеж. Гледаме едни и същи хора, които пак искат да управляват, въпреки неизпълнените обещания. Вече не искаме тези лица, които представят долнопробно театро. Те ще счупят парламентарната система и тогава наистина ще има тояги“, заяви тя.
И допълни, че „политическият елит“ се състои от хора, ръководещи се от лични стимули, затова не могат да се обединят около обществения интерес.
Нарцисизмът е болестно състояние – комплекс за малоценност.
Търсенето на постоянно внимание се проявява особено видно в социалните мрежи и дори засилва състоянието на индивида.
Обикновени събития като почивка сред природата се превръща в централна тема в нюзфийда, за която трябва да научат всички виртуални „приятели“, дори това да не засяга никой друг освен незадоволеното его на нарциса.
Липсата на лайкове под поредния пост води до депресия.
Но виртуалния живот на нарциса далеч не е най-големият проблем.
Освен, че вредят на себе си, нарцисистите могат да превърнат в ад живота на близките си.
Симптомите на нарцистичното личностно разстройство са:
• В отговор дори на най-малка критика — гняв, срам или унижение;
• Възползване от другите за постигане на собствени цели;
• Преувеличаване на собственото значение, постижения и таланти;
• Мечтателност и преследване на нереалистични фантазии за успех, красота, сила, интелигентност, дори романтика;
• Изискване на постоянно внимание и положителна подкрепа от другите;
• Силно чувство на ревност;
• Липса на емпатия и пренебрежение към чувствата на другите;
• Обсебеност от себе си;
• Преследване главно на егоистични цели;
• Проблеми с поддържането на здрави взаимоотношения;
• Лесно появяващо се усещане за отхвърляне и нараняване;
• Изискване за най-доброто от всичко;
• Обидчивост;
• Демонстриране на липсваща емоционалност;
Живеем в т.нар. култура на известността, в която всеки се чувства поне малко ВИП, особено в държава, където всички са готови за премиери, президенти, национални треньори по всички спортове, командири на ВВС и т.н. и разбират всичко от всичко.
Нарцисизмът може да бъде нормален, даже го наричат здравословен, но може да бъде и психически проблем, даже болест. Как се познава кой какъв е? Това е темата на нашия днешен лайфхак, пише 19минути.
Известният психолог Полина Тур казва, че всички имаме някаква форма на нарцисизъм. Според нея обикновено го наричаме „здравословен егоизъм” и той се изразява в амбициозност, целеустременост, умението да казваме НЕ, което е твърде важно за здравословни и нетоксични връзки и комуникации с другите, лидерски качества. Тук отваряме скоба, за да напомним, че и лидерството може да се развие в психоза, ако се мине здравословната граница на отдаване, даже у нас имаме по този повод чудесната дума „вождизъм”.
Най-общо казано според Тур здравословният егоизъм е любовта към себе си – нещо, без което не можем да бъдем нормални и да имаме нормални отношения, но която не пречи на любовта към другите и не отнема тяхната свобода.
Защото едно от отличителните качества на налудния нарцисизъм е именно изискването на човека с проблем хората, с които той има близки отношения, да късат отношенията си с другите – нарцисите ги виждат като опора за другия човек, която трябва да му бъде отнета.
Това патологично чувство за собственост и отнемане на свобода не е здравословно.
Но е много типично за тези нарциси – те гледат на другите, особено на близките си, като продължение на себе си, придатък, обикновено образуват своеобразни свити, защото не могат сами, имат нужда от възхищението на други, които смятат за по-нископоставени и подчинени на тях.
Често процесът обаче е на заразяване – жертвите на нарциса доброволно се отказват от хора и неща, докато не осъзнаят – понякога твърде късно, че това е най-голямата им грешка, както всъщност винаги стоят нещата със загубата на свобода.
Френските психолози даже определят този нарцисизъм като „перверзен”, защото си представя хората като вещи/предмети, като препоръчва час по-скоро да се бяга от такива отношения – лични или работни, защото хората с подобна диагноза на практика е невъзможно да се променят.
Защо?
Защото главният проблем на нарцисите е, че душевността им представлява чувал без дъно по определението на Полина Тур.
Те са толкова отдадени на фасадността и повърхностната външност, на т.нар. атрибути на успеха във всичките му измерения – любовни, материални и социални, на всякакви логомании и други мании, че не биха допуснали на никаква цена сваляне на тази маска, прикриваща нищожност: комплекс за малоценност.
Изненадващо, но напълно логично е определението на Тур, че мъченичеството също е вид нарцистично разстройство.
Според нея най-тежко поправим е проблемът с децата на тежко нарцистични родители. Причината е именно в „заразността” на проблема.
Често отвън изглежда сякаш „при тези деца природата си почива”, докато всъщност на тях просто не им е оставен шанс за спасение и затова много от тях се опитват да преодолеят тази зависимост, като се отдават на други.
Неслучайно повечето деца на много известни и много богати родители се превръщат в наркомани, алкохолици, пристрастяват се и към други неща – например пластичните промени на външността си, на интимни избухвания – все изрази на бунт, на желание за почти невъзможна промяна на безрадостното положение, в което живеят откакто се помнят.
Има обаче и не така известни, и не така богати родители, които имат неизживян нарцисизъм. Характерен пример са родителите, които мъчат от съвсем мънички децата си да се явяват по конкурси за МиниМис и всякакви телевизионни състезания, без да съзнават каква психологическа драма е върхът в живота на човек, насред една световна култура на известността, да бъде постигнат на 7, 10, 12, 16 или 18 години.
Същото важи за родителите, които желаят на всяка цена децата им да стават мега шампиони.
Изобщо, нарцистичният тип се характеризира именно от манията за непрекъснато състезание по всеки повод, навсякъде и във всичко.
Обратната страна на медала е засиленото чувство за завист, което е напълно логично, защото човек не може да спечели всички състезания, а и всяка победа е етапна
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
