Над 3 млн. българи едвам свързват двата края

Над 3 млн. души в страната живеят в постоянен риск по отношение на парите и на ръба на финансовото оцеляване.

Домакинствата на 46,7% от хората в България нямат достатъчно заделени пари, с които да посрещнат неочаквани разходи, като неотложен ремонт на жилището или колата, подмяна на пералня или хладилник, внезапно заболяване и др., показват данни на НСИ, обобщени от Труд.

Това означава, че за всяка по-съществена повреда на колата или при необходимост от смяна на голям домакински уред трябва да взимат пари на заем от роднини, банки или фирми за бързи кредити.

През 2023 г. 18% от населението на страната живее в тежки материални и социални лишения, обявиха от Националния статистически институт. Това означава, че се лишават от поне 7 от общо 13 показателя за водене на достоен живот. Най-голям е делът на българите, които нямат заделени пари за неочакван разход. Но и планираните разходи, са огромен проблем за голяма част от населението на страната.

Домакинствата на 44,2% от хората в страната, или 2,8 млн. души, не могат да си позволят всяка година едноседмична почивка извън дома. С плащането навреме на вноски по заеми, битови сметки и наеми затруднения са имали 18,8% от хората в страната, показват данните на НСИ. Огромен проблем за домакинствата е и обзавеждането на дома. 41,8% от хората не могат да си позволят смяна на остарели мебели.

Близо всеки пети в страната не може да си позволи да яде месо, пиле или риба (или вегетарианския им еквивалент), всеки втори ден. Не могат да отопляват достатъчно добре дома си 20,7% от населението. А над 11% от домакинствата нямат пари за автомобил.

Задоволяването на основни лични потребности също е проблем за огромна част от хората. Например 22%, или над 1,2 млн. души, не могат всяка седмица да похарчат малка сума пари за лични нужди. 12,8% от хората в страната не могат да си позволят веднъж на месец да се срещнат с приятели или роднини, за да хапнат или пийнат, като тук влиза невъзможност не само да отидат на ресторант, а дори и да почерпят приятелите в дома си.

Близо 30 на сто от населението имат проблеми с купуването на по два чифта обувки според сезона, а 23,7% имат проблем със замяната на износените дрехи с нови.

Ограниченията, свързани със задоволяване на основните нужди и потребности, значително се различават в зависимост от етническата принадлежност. Ограничения в 7 от 13 показателя за достоен живот имат 12,7% от българската етническа група, 20,6% от турската и 58,3% от ромския етнос, показват данните на НСИ. Например нямат достатъчно пари, за да покрият неочакван разход 41,4% от българската етническа група, 51,2% от турската етническа група и 84,8% от ромите.

През 2023 г. линията на бедност за страната e 637,92 лв. средно на месец на човек от домакинство, обявиха от НСИ. При този размер на линията под прага на бедност са били 1,325 млн. души, или 20,6% от населението на страната.

Определената от последното редовно правителство линия на бедност за 2024 г.. е 526 лв. Но това всъщност е изчислената от НСИ линия на бедност за 2022 г. Линията на бедност се изчислява като 60% от средния медианен доход на човек в страната. Оказва се, че реалната линия на бедност, изчислена от НСИ, се използва за определяне на социалните плащания две години по-късно, което при високата инфлация през последните години е много време. Минималната пенсия за стаж и възраст в момента е 523 лв. и е близка до определената от Министерски съвет линия на бедност. Но минималната пенсия е много под реалната линия на бедност за 2023 г., както и под линията на бедност за настоящата 2024 г., която тепърва ще бъде изчислена.

Системата за социално подпомагане има съществено значение за намаляване на бедността. Ако в доходите на домакинствата се включат пенсиите, но се изключат останалите социални плащания (обезщетения, социални и семейни помощи и добавки), равнището на бедност нараства от 20,6% до 28,5%. А при изключване на пенсиите и останалите социални плащания равнището на бедност в страната достига 45,3%.

Основният фактор, увеличаващ риска за попадане в групата на бедните за преобладаващата част от населението, е дали работят. Делът на бедните на възраст над 18 години е най-голям сред безработните (56,8% за 2023 г.), показват данните на НСИ. През 2023 г. делът на работещите бедни във възрастовата група 18-64 години нараства до 11,7%, при 10% за предходната година. При работещите на непълно работно време рискът за изпадане в бедност е близо три пъти по-висок от този при работещите на пълно работно време.

Образованието оказва съществено влияние върху риска от бедност. Най-висок е делът на работещите бедни с начално и без образование – 66,5%. Делът на работещите бедни с висше образование е най-нисък – едва 3,2%.

Данните на НСИ показват, че наличието на деца в семейството рязко увеличава риска да живеят в бедност. Което е сред основните причини българите да се насочват към модела на тричленно семейство – двама родители с едно дете. В бедност живеят 14,6% от семействата от двама родители и едно дете.

При двама родители с две деца рискът от бедност нараства до 21,2%, а при три и повече деца стига до 55,2%. При семействата на един родител с деца, независимо от броя им, 42,8% попадат в групата на най-бедните. Всичко това води до намаляване на ражданията в страната, а работодателите имат проблеми с намирането на персонал.

Най-висок е делът на бедните сред ромите – 65%, а най-нисък – сред българската етническа група – 14,3%.

Образованието оказва силно влияние върху риска от бедност независимо от етническата принадлежност – и при трите основни етнически групи с нарастване на образователното ниво рискът от бедност за работещите намалява.

От НСИ изчисляват и комбиниран показател за хората, живеещи в риск от бедност, с материални и социални лишения и в домакинства на безработни или работещи под 20% от времето през годината. Комбинирането на трите показателя показва, че през 2023 г. 30% от населението, или 1,933 млн. души, са били в риск от бедност и социално изключване.

30,9% от децата в страната на възраст от 1 до 15 години изпитват материални лишения, което означава, че са лишени от поне един от общо 13 показателя за пълноценен живот, показват данните на НСИ. За 1,6% от тях нито една потребност не може да бъде удовлетворена поради финансови причини.

Близо една четвърт от децата (25,9%) не могат да си позволят почивка извън дома поне една седмица в годината (включително празници със семейството, гостуване при роднини, приятели, организирана почивка от училището и т. н.). Екипировка за игри навън (колело, ролери, кънки и др.) не могат да си позволят 22,8%, а редовни занимания като плуване, свирене на музикален инструмент, участие в младежки организации и др. са недостъпни за 19,7% от децата.

Родителите на 14,5% от децата не могат да им купят книги, подходящи за възрастта им. За 12,2% от децата е проблем осигуряването на поне едно хранене на ден с месо, пиле или риба, а родителите на 11,9% от децата нямат пари, за да им осигуряват пресни плодове и зеленчуци поне веднъж на ден.

Родителите на 13,1% от децата не могат да им осигурят игри на закрито, като например образователни игри за малки деца, кубчета, домино и т. н. Не могат да почерпят за специални случаи, като рожден или имен ден, родителите на 8,7% от децата. Купуването на два чифта обувки за всеки от сезоните, както и нови дрехи е проблем съответно за 16,9% и 10,3% от децата. 6,8% от децата нямат дори подходящо място за учене или писане на домашни.

Възможността да бъдат осигурени определени потребности на децата се различава в зависимост от етническата принадлежност. През 2023 г. делът на децата с материални лишения (лишени от поне един от 13 показателя) e: 20,6% от българската етническа група, 29,9% от турската етническа група, 77% от ромската етническа група и 33% от друг етнос. Нито една потребност (ограничения за всички 13 показателя) не може да бъде осигурена за 0,9% от българската етническа група, за 0,8% от турската етническа група и за 5,3% от ромите.

Образованието и професията на родителите са важен фактор за бъдещото развитие на децата. По-високото образователно равнище дава възможност за по-широк достъп до пазара на труда и съответно до по-високи заплати. През 2023 г. осем от десет деца (80,3%), чиито родители са с начално или без образование, живеят в бедност. Приблизително 19 пъти по-малко, или 4,3%, са децата, чиито родители са с висше образование и живеят в риск от бедност. Рискът от бедност при децата в домакинства с родители със средно образование е четири пъти по-висок от този при децата с родители с висше образование.

От НСИ изчисляват линия на бедност не само за страната като цяло, но и за различните области. При изчисляването на линията на бедност за всяка област е приложен същият метод както при линията на бедност на национално ниво – 60% от средния общ разполагаем нетен доход на домакинствата в областта.

През 2023 г. най-ниска е линията на бедност в областите Монтана и Видин – съответно 446 лв. и 466 лв., а най-високата – в област София (столица) – 990 лв. Оказва се, че в столицата, ако човек от домакинството разполага с под 990 лв. на месец, влиза в групата на бедните. Това означава, че двама родители с две деца трябва да разполагат с близо 4000 лв. на месец, за да не влязат в групата на бедните.

На следващите места след София по размер на линията на бедност са областите Варна (736 лв.), Перник (716 лв.) и Кюстендил (702 лв.).

Най-висок е делът на бедните спрямо линията на бедност за областта в Стара Загора – 25,8%, Кюстендил – 24,6%, София (столица) – 22,2%, и Добрич – 22%. Най-нисък е делът на бедните в областите Габрово – 7,6%, Смолян – 9,6%, Ямбол – 10,7%, и Шумен – 10,9%.

Област Смолян е с най-нисък дял на бедност за мъжете – 7,9%, а с най-високо ниво е област Добрич – 25,1%. В област Габрово жените са с най-ниско равнище на бедност – 6,5%, при 28,3% за областите Кюстендил и Стара Загора.