Най-големият източник на фейк у нас е управлението

Най-големият източник на фейк у нас е управлението
Най-големият източник на фейк у нас е управлението. Пиковете са около изборите и прокуратурата е шампион.

Онзи ден хванаха фабрика за фалшиви долари и евро, които се оказаха реквизит. Фейк агенти под прикритие докладват на фейк началници и те произвели фейк новина за да впечатлят западните партньори.

Така ги впечатлиха, че вече са международен виц.

За да замажат гафа, вчера произведоха новина за руските шпиони. На пресечката на Черни връх и Вапцаров има една огромна сграда и това е българското контраразузнаване, част от ДАНС.

Те произвеждат тези „новини“ с шпионите. Стотици сътрудници, десетки милиони лева и …. вицове.

Хайде с вас да се върнем към близкото минало и експулсациите на руски дипломати, които бяха шпиони. Толкова години, толкова изгонени дипломати и НИТО един българин сътрудник, агент, съучастник. Не само разследван, не само обвинен, да не говорим осъден.

Шефът на русофилите Малинов също бе арестуван, нещо разпити и …. нищо. Нито обвинение, нито съд. Да не говорим за присъда.
Сега пак медийно разиграват някакъв фейк на борба с руското влияние, след като сенаторите Боб Менендес и Джим Риш изказаха „лично мнение“. Той вчера и президентът Байдън изказа лично мнение относно Путин.

И като чуха тази поредица от лични мнения, Гешев и Борисов се метнаха да вдигат медиен шум с арести, но информацията е оскъдна.

Колко от вас вярват, че това не е предизборен фойерверк, и колко вярват, че от този храст ще излезе заек, тоест обвинение и присъда? Никой.

Мрежите на руските служби така и ще си останат непокътнати, защото включват и прокурори, и политици, и медии – тези, които произведоха новината за операция „Тайфун“ вчера.

И главният прокурор е от горе на мрежата от агенти, като прикрива агентите на ГРУ у нас, които отровиха трима българи.

Автор: Илиян Василев

Loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.