Не минава и ден, в който от държавното обвинение да не скачат като пуканки, щом чуят какво казва Рашков.
МВР-шефът вчера обясни, че е наясно както със схемата на крадене, така и със замесените лица. Вместо реални действия срещу въпросната организирана престъпна група, прокуратурата предпочете да утвърждава своя имидж, като преповтаря известни до болка правила.Ето какво казва Илиана Кирилова относно вчерашното интервю на Рашков:
С оглед изявленията на министър Рашков по досъдебното производство за изпиране на над 53 млн. лева от строежа на Автомагистрала „Хемус“, известно в публичното пространство като делото „Хемус“, СГП припомня разпоредбата на чл. 15 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР), съгласно която горестоящите ръководители на разследващите органи, в т. ч. и министърът на вътрешните работи, „нямат право да дават указания за извършването на действия по разследването и за съставянето на писменото мнение, както и по какъвто и да е друг начин да се намесват в разследването.“.
Припомня също и разпоредбата на чл. 46, ал.2, т. 1 от Наказателнопроцесуалния кодекс (HHK), съгласно която „прокурорът ръководи разследването и осъществява постоянен надзор за законосъобразното му и своевременно провеждане като наблюдаващ прокурор“. СГП напомня и регламента на чл. 198, ал. 1 от НПК, че „материалите по разследването не могат да се разгласяват без разрешение на прокурора“.
Относно заявеното, че в МВР се извършва проверка с оглед на това, че прокурорска проверка по реда на чл. 145 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) е била непълна, заявяваме, че твърдението относно непълнота на проверката на прокуратурата е невярно, както и че МВР няма никакви законови правомощия да проверява дейността на прокуратурата, осъществена по реда на чл. 145 от ЗСВ.
При наличие на данни за извършени нарушения от прокуратурата, компетентна да вземе отношение е Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ). При наличие на данни за престъпление, извършено от магистрат, компетентна да вземе отношение е Специализирана прокуратура, респ. Софийска градска прокуратура, в зависимост от вида на престъплението.
СГП напомня, че още на 10.11.2021 г. публикува съобщение, че се е самосезирала на 09.11.2021 г. по медийни публикации, придружени със снимков материал, и е разпоредила горепосочената проверка. Не отговаря на истината, че „една година и половина по-късно прокуратурата се задейства…“. Безпочвен е и опитът за внушение, че проверката е във Върховна касационна прокуратура (ВКП).
Горното е лесно проверимо от всеки български гражданин, включително от доц. Рашков, дори при една обикновена справка в интернет, от която би било видно на-малкото посоченото по-горе съобщение на СГП.
Отделно, обръщаме специално внимание, че не става въпрос за проверка, а за досъдебно производство. В хода на разследването по него са назначени експертизи и са извършени множество други действия за събиране и проверка на доказателства с оглед разкриване на обективната истина.
Предвид, че е налице висящо досъдебно производство и предвид действащия регламент на МВР, както и на НПК, че ръководството и надзорът върху разследването се осъществяват само и единствено от наблюдаващия прокурор, позицията на доц. Рашков, изразена пред БНР, е нормативно необоснована. Във връзка с изложените факти е видно, че това е поредна манипулация, целяща да заблуди българската общественост.
За пореден път заявяваме, че МВР би следвало да е естествен съюзник на Прокуратурата на Република България (ПРБ) в борбата с престъпността и войната, която МВР води срещу ПРБ, е в противоречие с очакванията на българските граждани за справедливост.
Естествен резултат от това е не само лошото функциониране на правоохранителната система, но и потенциална възможност за затрудняване на разследванията по висящи досъдебни производства и избягване на наказателна отговорност за извършителите на престъпления.
До идентичен резултат водят и опитите на МВР да изземе и осъществи правомощия на Прокуратура на Република България, регламентирани в HПК.
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
