Павел Попандов: Некадърници излязоха на преден план в държавата

„Малките войни“ в актьорската гилдия започнаха веднага след 10 ноември 1989 година.

Талантът на актьора не е само в работата, той е и в поведението му на гражданин. Разделени са добри актьори – едните е проитвопоставят на другите. Ще ми се всичко това да отмине, да отшуми.

Трябва да си наистина много дебелокож, за да не разбереш, че си настроил огромна част срещу себе си и не ти остава нищо друго, освен да подадеш оставка и да се махнеш. Всичко това се плъзга по една особена плоскост, политическа и на този фон разделението става още по-силно.

Над всички закони стои законът Морал.Това е човешката етика, която показва дали си от страната на истината, или от тази на лъжата. Наруши ли се този закон, всичко отива по дяволите.“

За театъра, като за първа любов. За драмите на Мелпомена, таланта и бездарието, за вечните категории – преданост и предателство. За големите имена на театралната режисура и какво научиха тези след тях. За лепкавия вкус на слугинажа, за точката на сблъсък между морал и закон, за вечното изкуство и отминаващия живот, за човешката етика, която е над всичко и е самия закон.

За театъра, като за живота – Павел Попандов пред LIBERTA.BG

Интервю на Таня Анастасова

– „Каквато държавата, такъв и театъра“ – бе написал някой след скандала в Народния театър и дисциплинарното уволнение на режисьора Александър Морфов. На 16 март новосъздаденото „Движение за култура“ излезе с искане за оставката на директора Васил Василев и за нов Закон за сценичното изкуство. Защо стигнахме до тези малки войни, господин Попандов и бяха ли те заченати предварително?

– Тези войни са заченати непосредствено след 10 ноември 1989 година. Тогава на повърхността в нашите среди, изплува една невероятна утайка и некадърния – този, който в какъвто и строй да го сложиш ще си остане некадърник, реши, че сега е дошъл момента, неговия час и той излезе на преден план. Аз го преживях това през 1994 г. в театър „Възраждане“, когато тогавашния кмет Янчулев реши да постави един активист с „паважна биография“ за директор на театър „Възраждане“. Само че тогава целият театър застанахме като един зад Недялко Йорданов и по-точно зад каузата, зад театъра и честта си. Срещнахме и голяма подкрепа от Радой Ралин и други изявени наши дейци на културата. Оттогава винаги е съществувал този проблем.

– Казват, че най-лесно се манипулират разделените общества. И ако тогава сте застанали като един зад една кауза, дали сега ще се обединят артистите за изискване nа нов закон за театъра и нови правила за работата на тези културни институти?

– За голямо съжаление, аз съм песимист и не вярвам да се обединят. Защото в тази наша професия продължава с дърпането в длъжност и завистта. Много малко са тези наистина талантливи хора, които могат да признаят, че има и по-талантлив от него. А това се доказва с работата, с поведението, не само като актьор, а и като гражданин. За голямо съжаление това го виждаме в пълен размер – разделени актьори и то добри, едните са платени и на тази основа се противопоставят на другите. И аз съм наистина много песимистично настроен. Ще ми се наистина всичко това да мине, да отшуми, но не ми се вярва. Но най-показателен е в случая инатът на този Васил Василев. Той не си дава сметка каква огромна част е настроил срещу себе си – хора, които са свързани с тази професия, към която и той се е пришил. И наистина трябва да си много дебелокож и със закърнели сетива, за да не разбереш, че единствения ти избор е да подадеш оставка и да се махнеш, за да забравят час по-скоро името ти. Той не си дава сметка, че има деца, че това ще рефлектира върху него, че има близки. Това са дебелокожи хора, които нямат място в българската култура.
Естествено е, че има подръжници. И всичко това се пуска по една особена плоскост, политическа и на тази основа разделението става още по-силно. Тук се намесват ГЕРБ, ДПС и тези хора, които нищо общо са нямали с българската култура, хора-ренегати, като Тома Биков, който всички помним как ругаеше Борисов и после се превърна в един от най-пламенните му защитници. Той е взел отношение по случая Морфов. Откъде накъде този човек, който няма нищо общо с българската култура се намесва в случая? Ще Ви кажа и още нещо. Преди години шеф на комисията по култура в Парламента беше една стюардеса. Е, как е възможно ние да искаме тогава нещо от този Парламент и тези хора, без да обиждам достойната професия на стюардеса?

– Режисьорът Лилия Абаджиева наблегна, че най-страшна е войната на артист срещу артиста, а не срещу чиновника. Нима вие, актьорите, които сте с по-фини сетива за неправдата, не прозряхте отначало, че не самите сте си врагове, а душманите ви са отвън и не постигнахте единение?

– Вие задавате един много философски въпрос. Всеки е отделна личност, отделна индивидуалност, това са различни хора. Но въпросът опира до друго – кой им е бил учителят на тези хора в актьорското майсторство? С кого те са контактували и са научили „занаята“, защото аз съм го учил при един от корифеите – Боян Дановски. А тези, които в момента преподават, изгониха Крикор Азарян от ВИТИЗ и те в момента са действащи. Един подобен на Васил Василев, Донкин, свали пиесата на Крикор Азарян „Вишнева градина“ – пиеса, която осмисляше целия му живот. Тежко болен от неизлечима болест, той даде всичко, за да излезе пиесата. И се появи един, който ей така, с лека ръка я махна. Е, как да стане единството? Ако всички тези артисти са учили, имали са контакт с честни, достойни хора, каквито са Коко Азарян, Леон Даниел, Младен Киселов, щяха да мислят по друг начин. Спомнете си какво се случи с Младен Киселов! Сегашният директор на Сатирата Калин Сърменов не направи един нормален, човешки жест, да се направи поклонение на Киселов. За какво да говорим? Как няма да бъдат разделени артистите, за което говорихме преди малко?

– Къде се пресякоха закон и морал на сцената на Народния театър?

– Не е верно, че не е нарушен закона. На сто процента е нарушен. Ако искате направете справка с проф. Минеков и той ще Ви каже какво точно е нарушено. Но над всички закони е закънът Морал. Това е човешката етика. Това е законът, който показва дали си от страната на истината, или от другата – на лъжата. Този неписан закон като се наруши, всичко заминава по дяволите.

– „Личността не е важна. Важен е театъра“. Да припомним думите на директора Васил Василев, за да Ви попитам – колко близо е според Вас изреченото до добре познатото от миналото ни „няма човек, няма проблем“?

– Този Васил Василев изобщо хабер няма кой го е казал това и защо го е казал. Изтърси тази глупост, че личността нямала значение, пък малко преди това, в друго изречение твърди колко важна е една особа, за да се създаде репутация на театър, опера, или каквото и да е сценично изкуство.
Съжалявам го този човек, честно Ви казвам! Дребен човек. Лошото е, че ако ние си затваряме очите и не реагираме, тези хора много бързо избуяват. Всичките тези млади деца, студенти, ще попаднат във властта на такъв тип и животът им ще бъде тотално съсипан. Затова трябва да реагираме по всякакъв възможен начин. На тези хора не трябва да се дава възможност да командват и да влияят върху съдбата на други хора. Казах го в друго интервю – при опита на Донкин да махне Сашо Морфов студентите направили една подписка в негова защита. Но ги привикват сегашните преподаватели и ги заплашват, че ако не си оттеглят подписката, ще презаписват годината. А тя, годината, е платена. В такива ситуации на всяка цена трябва да се реагира.

Ще има ли Морфов резонанс това, което се случва и ще бъде ли то за доброто на театъра?

Неминуемо ще има резонанс. Ако пренебрегнем тази глупава максима, която аз никак не обичам „ всяко чудо за три дни „ и кажем, не!, това чудо просто ще се случи.

Ние ще направим всичко възможно да се случи и да се поправи тази гавра, към която почват да се присламчват и политически фигури. Много ги е страх и бързат да яхнат този кон, но той е от буйните, не е от кротките, послушните. И може да ги хвърли и лошо да паднат.