Стефан Янев работи в полза на Кремъл?
Военният министър Стефан Янев продължава да лази по нервите на американците. След като стопира процеса по създаване на допълнителни военни бази на НАТО у нас, сега министър Янев се е заел с унищожаването и на вече съществуващите.
Проверка установи, че договорът между България и САЩ за ползване на тези съоръжения от американски войници на българска територия е отдавна изтекъл. Това се е случило през 2016 г., тъй като споразумението е било сключено през 2006 г. за срок от 10 години.
Интересно защо обаче вече шеста година тези бази продължават да се ползват от САЩ, и то абсолютно безплатно. Именно това иска да промени Стефан Янев с мощната подкрепа на президенството.
Министърът на отраната се превръща в знакова фигура срещу НАТО. Той си позволи да участва в митинг срещу НАТО, съобщи Novetika.com. Група от около 20 човека са се събрали преди ден пред министверството, за да скандират възгласи в полза на Янев и против НАТО, както и да размятат знамена с надписи „Русия и България завинаги заедно“. Стефан Янев е излязъл при тях да ги поздрави и е благодарил за подкрепата, като е подчертал, че за него ключов винаги е бил националният интерес.
Повечето големи медии подминаха всичко това, но според анализаторите самото присъствие на Янев сред тези хора е предателство спрямо НАТО и измяна на евроатлантическите ценности. Дори се счита, че в други страни това ще доведе не само до уволняване на министъра, но и до военен съд, тъй като Русия е обявила НАТО като свой враг, а България е част от НАТО.
В България обаче това няма да стане, дори няма да бъде освободен от поста си, тъй като президентът Румен Радев е зад гърба му. Премиерът Кирил Петков пък изглежда „разкрачен“ между това да угоди на своя ментор Радев и на Запада.
Вече се говори, че Стефан Янев е нает от Кремъл, а целта е отслабване на евроатлантическата армия, като направи България „троянски кон“ за Русия в НАТО. Този заговор е дирижиран под прякото наблюдение на Румен Радев, твърдят някои специалисти.
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
