ЦИК трябва да даде разумно обяснение как при 85% сбъркани протоколи беше определен верен резултат, коментира в предаването “Денят започва” на БНТ конституционалистът проф. Пламен Киров.
“Колко от сбърканите протоколи са поправени, като всички изборни книжа се вадят, бюлетините се броят наново и тогава се нанасят корекции?”. Според него 17% от протоколите не съответстват на това, което се намира в чувалите. Никой не оспорва избора, защото срокът за обжалване е до един месец след обявяване на изборния резултат, а нито една политическа партия не е наясно каква е картината във всички 12 хил. секции.
Смяната на членовете на СИК в последния момент проф. Киров обясни така: “Обществена тайна е, че се купуват гласове. Само че ако купите цяла комисия, тогава ще си спестите много пари и можете да купите много повече комисии, отколкото гласове. Дано в предстоящите дни не видим и купуване на депутати”.
49-ият парламент си отива утре – с клетвата на 50-ия. 50-ият обаче вече е в мандат, тъй като има едно решение на КС от 2001 г., че мандатът на НС започва да тече от деня на изборите. Това означава, че в момента имаме два парламента в мандат, обясни конституционалистът. Той посочи, че съгласно последните промени в Конституцията мандатът на текущото Народно събрание приключва с полагането на клетва от новите депутати, но не е включен текст кога започва новият мандат – тоест, решението на КС е актуално.
Не е невъзможно да се повтори ситуацията с едноседмичния избор на председател от предишния парламент, но Пламен Киров смята, че този път депутатите ще проявят повече разум заради започналите преговори.
“Традицията е председателят да се излъчи от най-голямата по численост парламентарна група, но ние често нарушаваме тези неписани правила. Това е едно джентълменско споразумение, никъде не е написано, че непременно трябва да е така, но традицията е такава от 1991 г. насам”, каза още проф. Киров.
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
