Радев вече е неприемлив за ЕС и САЩ

Един академичен поглед върху българската политика днес на политолога проф. Румяна Коларова.

Как стои правителството, какво го крепи, ще има ли отвързване на България от Русия след посещението на премиера в САЩ? Защо Щатите и ЕС смятат фактора „Радев“ за заплаха? Какви ще бъдат новите партии на Мая Манолова и Стефан Янев? Как управляващите ще се справят с протестите и защо те самите считат себе си все още за протестиращи?

– Уталожиха ли се поне малко нещата в управляващата коалиция след решението на НС за военна помощ за Украйна, което може да бъде определено и като „И Нинова сита, и Петков цял“, професор Коларова?
– Ако трябва да опиша с една дума процеса, който наблюдавам в управляващата коалиция – те се окопитват. През първите 4 месеца на това управление според мен те бяха напълно неадекватни и в момента виждаме няколко симптома, че е налице организация и координация, ако щете – и разделение на задачите. За всяка една от партиите вече се появява група на говорители – хора, които последователно и синхронизирано защитават пред медиите позициите на своята формация. Преди 4 месеца това беше характерно единствено и само за ДБ и то в лицето преди всичко на двамата съпредседатели. Корнелия Нинова бе единствената, която говореше от името на БСП. За ИТН и ПП медийните изяви бяха непрекъснато свързани с някакъв вид комуникационни катастрофи. Така че от тази гледна точка бих казала, че процесът е към някакъв вид нормализация. Но основният проблем на коалицията остава нерешен. Тези 4 партии, особено ПП и ИТН, дойдоха на власт със заявката да направят радикална политическа промяна. Но освен реформи, т. е. промяна в системата и управление, всяко правителство трябва да поддържа ежедневното функциониране на държавата и икономиката. През тези 4 месеца четворната коалиция не само че се провали в заявката си да прави политика, т. е. реформи – защото до този момент няма никаква промяна, но едновременно с това тежко се проваля в нещо, което трябва за прави дори и най-антиреформаторското мнозинство.

– И кое е то?
– Да поддържа нормалното функциониране на държавата и икономиката, това е условие, без което не може нито едно правителство. Управленският дефицит е видим не само от декември, когато кабинетът встъпи в длъжност, всъщност управленски дефицит имаше и по време на двата служебни кабинета. За това има едно натрупване на този вид неуправляемост. Едно от най-модерните понятия, когато става дума за бедни хора, е прекариат. Това не е пролетариат, това са хора, които не могат да предвидят своето бъдеще, които живеят в пълна несигурност най-вече поради недостатъчно доходи. За съжаление през последните 4 месеца все по-голяма част от хората чувстват несигурност и непредвидимост. Дори бих казала, че над 90% от българите се превърнаха в прекариат.

– Демек, прекарани са…
– Това е нещо, което постигна „Продължаваме промяната“. Най-голямата промяна, която те постигнаха е, че превърнаха всички българи в прекариат. Да се говори, че това е резултат от ковид кризата или от войната в Украйна е абсолютно неуместно. Защото, когато сравним България с останалите европейски държави, в които както по отношение на ковид кризата, така и по отношение на войната в Украйна, се предприемат мерки, при които има високо гарантирана сигурност и предвидимост, виждаме коренната разлика. Дори само сравнението с реакциите на полското и на българското правителство при спирането на газа от т „Газпром“ е показателно и потресаващо. Защото полски министър, а не министър-председател, каза – всичко е предвидено, имаме не само снабдяване, но и запаси 80 процента. При нас – 18 процента. Така че каквото и да се говори за обедняване, за външни заплахи, стратегически и геополитически… Основният проблем на България е управленската немощ, която генерира несигурност за абсолютно всички социални групи в България и превърна българите в прекариат.

– Може ли да се каже, че с посещението на Кирил Петков в САЩ и договорката за доставка на американски газ, се прави някаква крачка към скъсването с руската зависимост?
– Това правителство има един голям шанс. Неговата безпомощност и едновременно с това сложната геополитическа ситуация му дава шанс да получи много силна подкрепа от страна на САЩ. И то за нещо, което радикално ще промени ситуацията в България. Откъсването от „Газпром“ и от „Лукойл“ няма да има никакъв ефект за Русия, България не е голяма държава. Но то ще има огромен ефект за България. Защото досега както преобладаващите нагласи на българите, така и икономическият баланс в страната се определяха от един господстващ фактор – руските медии и руските капитали. Сега това ще бъде някакъв вид отвързване от тях. В никакъв случай не мисля, че ще бъде освобождаване, но ще бъде отвързване. Няма да забравя как започна мандата на ГЕРБ, защото бих казала, че всички са забравили това. Всички знаят, че корупцията е заложена в руските капитали. Борбата срещу корупцията и за европейска България на партия ГЕРБ започна с мораториум върху Бургас-Александруполис и върху „Белене“ и силно противопоставяне на проруската линия на президента Първанов.

– На така нареченият от него „Голям шлем“…
– Да, това всички като че ли услужливо го забравят. Но стъпка по стъпка в политиката на ГЕРБ се разви един втори план, който беше в обратната посока. На принципа на тангото – две крачки напред, една крачка назад. Това е видимият ефект на влиянието на Русия, на зависимостта от Русия, от руски капитали и медии, от проруските партии и политици и т. н. И големият шанс за ПП и за България в момента е решението на Европа, към която ние еднозначно сме са присъединили, да скъса с Русия. И не толкова Европа, а Америка е готова да помогне на България като на слабо звено, да се откъсне от Русия. Сегашните управляващи са в критичната ситуация – рекорден ръст на недоверието към тях. От поне едно социологическо изследване мога да твърдя, че има не толкова срив на доверието, колкото невероятен ръст на недоверието. По недоверие ПП вече се е изравнила с ГЕРБ – 70 процента. И в този случай те нямат друг шанс, освен да предприемат някакъв ефективен ход. Те са поставени в отчаяна ситуация. И за тях отвързването от Русия е някакъв позитивен ход, от какъвто те много се нуждаят, защото нямат никакъв ресурс на доверие.

– Тази седмица се очакват много протести. Как ще коментирате държането на управляващите с протестиращите? На мен ми прилича малко като на Тачър. Борисов си беше разглезил – всеки протестира и си взима своето, а Кирил Петков им показва вратата?
– Мисля си, че ПП все още гледат на себе си като на протестиращи. Идеята им е – те протестират, ама и ние протестирахме. По време на протестите през 2020 година имаше много силно разделение по групи, всяка от тях се считаше не само за единствено права, но и за доминираща. И ПП все още живеят с мисълта, че зад тях, зад гърба на управляващите, има също протестъри. Техната представа е, че има противопоставяне на едни протестъри срещу други протестъри. И според мен това е основното, което им дава самочувствие да се противопоставят на протестиращите. А иначе има две стратегии. Едната е тази, която следваше Борисов – влизаш в диалог с протестиращите и им правиш някакви отстъпки. Другата е позицията, която следваше тройната коалиция преди учителската стачка. Казваш, че става дума за конкуренция, и ги приканваш да повишават своята конкурентноспособност. Идеята е, че държавата не спасява слабите и всеки се бори, за да оцелее. Но и при двете стратегии позицията на ПП е много слаба, защото те самите са бизнесмени и всъщност в някои сектори съмненията за конфликт на интереси са основателни. Борисов го обвиняваха, че с публични средства облагодетелства определени бизнесмени, т. е., че търгува с политическо влияние. При ПП съмнението е друго – че неглижирането на определени сектори облагодетелства определени фирми, т. е., че има конфликт на интереси. Докато в единия случай властта гарантираше предимство, сега властта си затваря очите пред естествения монопол и прави път на фирми с господстващо положение и освобождава поле за тяхното разрастване.

– Засилват се коментарите, че в САЩ Петков е сключил сделка газ срещу вдигане или отместване във времето на ветото ни за членство на РС Македония в ЕС…
– Мисля, че вдигането на ветото става все по-невъзможно. И от тази гледна точка Македония ще бъде нещо като дъвка – тема, която ще се предъвква непрекъснато, но няма да има някакъв вид решение. Със сигурност ще се мине към втвърдяване на позициите и на двете страни. Мисля, че заради войната в Украйна стабилността на правителството в България вече става много важен фактор. И от тази гледна точка ако ЕС и САЩ трябва да избират геополитически кое е по-голямата заплаха – дестабилизация в Македония или дестабилизация в България – е ясно, че ще предпочетат стабилността на правителството в България. България започва да придобива все по-ключово значение в конфликта след атаките срещу Одеса и това прави по-вероятно отлагането на решението за Македония. Но най-важното е да има напредък по отношение на енергоносителите – за газа и за петрола. Газ, петрол, евро са ключовите индикатори. Тук е много важно и нещо друго, което наблюдавам. В първите 4 месеца правителството имаше един рефрен, когато изпаднеше в трудна ситуация – ГЕРБ е виновен за всичко. Но все по-малко този рефрен има чуваемост. Все по-ясни стават аргументите на ГЕРБ, че три правителства на Борисов са се справяли с текущото управление. Никой не говори вече за реформи и за големи промени. Основният проблем на сега управляващата коалиция са ежедневните задачи, текущото управление. И все по-ясно става, че в това отношение трите кабинета на Борисов са се справили много добре. И това е големият проблем, когато се атакува ГЕРБ. Обикновените хора все повече си казват – при всички проблеми на правителствата на ГЕРБ Борисов се справяше в сложни ситуации. Начинът, по който сега управляващите търсят изход от сложи ситуации вече по нищо не се различава от начина, по който Борисов го правеше.

– ГЕРБ пак е първа политическа сила, партиите в коалицията губят доверие, появиха се нови…
– Това е условно, че ГЕРБ е първа политическа сила. Трябва ясно да кажем, че се създава политически вакуум, който в момента няма как да бъде запълнен. Когато казваме, че ГЕРБ е първа политическа сила отчитаме, че партията има стабилна подкрепа, която обаче не нараства. Има и нещо друго – има едно твърдо ядро хора, които си харесват четирите управляващи партии, въпреки че недоверието към тях нараства. 70 процента от българите вече нямат доверие на управляващите, доверието към тях се е свило до под 30 процента.

– Обаче „Възраждане“ набира скорост…
– Не мисля, че българинът има склонност да подкрепя масово радикални партии. „Атака“ и в най-добрите си моменти не е била голяма партия, върхът u беше 8-10 процента. Второто, което наблюдавам, е че все повече в дебатите както между старите, така и между новите партии определящо значение започва да има различаването на лява политика от дясна политика. Това ще изиграе лоша шега на сегашната коалиция. Мая Манолова има еднозначно заявка за лява политика. И от другата страна виждаме Стефан Янев, който има директна заявка за дясна политика. Ако българите започнат да правят ясна разлика между ляво и дясно, защото мерките не могат да бъдат комбинация между леви и десни мерки, тогава зад ИТН и ПП няма да остане никой. Така че големият въпрос не е „Възраждане“, а дали ще се появи разумно ляво и разумно дясно, което ще нормализира отново българската политика. Ето например Сергей Станишев е представител на класическото европейско ляво. ГЕРБ има ресурс за дясно, големият въпрос е доколко може да мобилизира десни избиратели.

– Смятате ли, че Радев ще свали доверието си от правителството, което той самият създаде?
– Той може и да е готов, обаче факторът „Радев“ е още една причина САЩ и Европа да са максимално отстъпчиви към „Продължаваме промяната“, защото Радев и неговите служебни правителства са напълно неприемливи както за САЩ, така и за ЕС. Така че от тази гледна точка президентът е неприемливата алтернатива. И американските политици, и европейските партньори гледат на Радев като на заплаха, а не като на надежден фактор.

– Като заговорихме за президенти, Петър Стоянов навършва 70 години, стана почетен гражданин на София. Какви са неговите заслуги към България в смутното време на края на 90-те години на миналия век, когато той бе държавен глава?
– За мен те са огромни. Иван Костов и Петър Стоянов имаха щастието да управляват заедно, те взаимно се допълваха. Костов даваше стабилност на управлението, прецизност и висока ефективност на всички реформи. А Петър Стоянов даваше една стратегическа визия и смелост на решенията. В ключови моменти той поемаше инициативата и отговорността. Във всяко едно отношение той не се колебаеше да направи избор за България, който е бил стратегически верен. Стоянов може да е правил много малки грешки, но във всичките решаващи моменти за България той бе абсолютно на нивото на историческата необходимост. Поне шест пъти през мандата си президентът Стоянов направи това.

Нашият гост
Проф. Румяна Коларова е професор по сравнителна политология. Преподава “Сравнително европейско управление”, “Методи на сравнителния политически анализ”, “Теория и история на прехода”, “Политически процес в ЕС”. Специализирала е в Лондон, Флоренция и Ню Йорк. Проф. Румяна Коларова е председател на Българската асоциация за политически науки.