Делят ни 1010 години от епохата на цар Самуил. Време на победни походи и съдбоносни поражения, на превратности и героизъм, въплътило се в един от най-ярките ликове на нашето минало. Велик и всеотдаен защитник на родната земя и българския народ, през целия си живот Самуил ще остане неуморен и безкомпромисен бранител на българската независимост, на държавността и духовните традиции, наследени от предшествениците му Крум, Борис и Симеон.
„Ненадминат по сила и храброст”, описван като „човек, който никога не знаел покой“, Самуил отхвърля поражението след завладяването на Източна България, изобличава и наказва предателите и обединява българите в битката срещу Византия. България на цар Самуил брани неотстъпно своето съществуване, воюва за освобождението на завладените земи и се бори за международно признание, нанасяйки болезнени удари на империята.
Верен на своята армия и народ, сърцето на Самуил спира да бие едва при вида на страданието на ослепените при Ключ хиляди български войници. На Византия била нужна жестокост без аналог в летописите, за да пречупи съпротивата на българите, ала не била способна да изтрие спомена за цар Самуил.
Векове по-късно византийски хронист признава, че „оня прочут Самуил … и досега е в устата на българите…“. И докато ни има, прочутият цар Самуил ще укрепва упованието ни в звездата на България. А споменът за върволиците с угаснали очи ще стряска разколебаното родолюбие и ще припомня неизмеримата цена, платена от предците ни, за да пребъде българското име.
Повече от хилядолетие цар Самуил се извисява в паметта на българите с трагичната си орис, но и с волята си да отстоява свободата и достойнството на България. И днес неговият горд и печален образ е символ и мерило за честта на отечеството, за жилавия български корен, устоял на не една буря над бащиния край.
Заветите на Самуил и днес морално ни задължават да поставяме винаги на първо място родината и да я отстояваме докрай. Продължават да събират българите от близо и далеч край този каменен щит на Самуилова България, в знак на почит към легендарния български цар, неговите доблестни военачалници и хилядите воини, които до сетния си дъх водиха битка за България.
Скъпи сънародници,
Силата на един народ се проявява не само в победоносните му войни и в славата на неговото оръжие, но и в саможертвата и себеотрицанието пред лицето на съдбовната неизбежност, които дори и в поражението засяват нови семена на бъдещо величие.
Поклон пред паметта и подвига на цар Самуил и неговите воини!
Да живее България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
