Коментар на Станислав Бъчваров, студент по политология
Преди няколко дни президентът Румен Радев хвърли „политическа бомба”, която накара противниците му да се изтеглят в отбрана.
Той ясно декларира заявката си за втори мандат. Освен това зададе курс към нов политически дневен ред. Без задкулисие. Без селски хитрости. Без атакуващата некомпетентност на високите нива във властта.
Две неща последваха след заявката му за следващ мандат. Първо – той легитимира себе си като надпартиен президент. Нещо, в което само пропагандата си позволява да се осъмни напоследък. Държавният глава експлицитно отчете факта, че не е провеждал разговори с партии за евентуална подкрепа и няма да чака резултатите от парламентарните избори.
Вероятно това е ход, дължащ се на широката подкрепа сред хората за президентската институция. Разбира се, повече от разумен аргумент.
И второ – неутрализира всеки опит на опонентите му отново да кажат, че той е в конфликт с Българската социалистическа партия.
На въпрос на журналист относно това откъде той чака подкрепа за издигането си, Радев отговори: „Социалистите имат правото да се произнесат първи”. Това показа, че президентът не е загубил романтиката на политиката. Благодарен е на хората, които са го издигнали за първи път. Ще чуе тяхната дума.
Ще бъде партньор, ако те го припознаят отново.
Направи впечатление и това, че президентът Радев не е само идеологически ориентиран. Сиреч, не чака подкрепа само от БСП на предстоящите избори, а от всички онези съвестни хора и политически организации, готови да „прегърнат” неговата политическа програма, неговите принципи.
Не случайно той разграничи и редовите членове на ДПС от нейната „върхушка”. Изказа уважение към различните убеждения на гражданите.
В отговор на въпрос, получен от журналист, Румен Радев успя да отговори и на нападките на премиера, че не е заел позиция за ареста на Алексей Навални.
Президентът му припомни, че за тази работа си има външно министерство и то трябва да излезе с позиция. След това предложи на премира да се огледа в себе си и да си спомни за личния си пример по време на протестите. Битите журналисти и граждани заслужиха ли „премиерската демокрация” ?! Струва ми се тъжно „навън” да бъдеш демократ,а спрямо собствените ти хора – не.
И ако предишните ходове на президента бяха рутинни разигравания, това си беше поставяне на противника в т.нар. цугцванг(положение в шаха, при което играчът, който трябва да отговори, е в неблагоприятна ситуация и няма полезен ход).Тук Радев „удари” по една от ролите на Борисов – тази на международник. Ако си позволим да преформулираме поговорката за крадеца, отговорът звучеше така:„ Диктаторът вика дръжте диктатора”.
Въпреки, че подчерта за многобройните грешки в законопроекта за правото на глас на карантинираните хора,Радев обеща,че няма да го връща. Показа, че не е време за дребно заяждане и ,че трябва адекватно да се отговори на контекста, създаден от Covid-19. Все пак щом не работим, не пазаруваме и пътуваме нормално, защо се очаква да гласуваме нормално?
Президентът не изглежда да е човек, който си търси “място под слънцето”, а по-скоро политик, който вече се „грее” на него и се оглежда за политически сподвижници. След тези стратегически ходове на президента може да видим едно скрито, но изрично послание – шах и мат, г-н Борисов.
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
