Семейството е мярка за състоянието на обществото

С обичта към най-близките всъщност поддържаш себе си

Сред пропагандистите на джендъризма сред децата изобилстват психолози и дори лекари

С оглед крайната си цел да превърнат човеците в роби, да смалят сегашното човечество под половин милиард. Дори го обявиха през октомври м. г. в Давос: „спешна необходимост“ за спасяването на планетата било населението да се намали с 86%.

Неолибералните задкулисни фактори карат по ред. Първо да се унищожат държавите и техните обединения, после самите държавни формации, следват обществата с техните структури и прослойки. За да няма възможност за съпротива и шанс за обратно движение към оцеляване.

В основата на обществото обаче стои семейството, има ли го, успехът на злодейската банда е обречен. Поне от 50 години с нарастваща скорост в САЩ и в други страни на Запад бият по него отвсякъде и с все сили. С разпада на еднополюсния подчинен на САЩ свят силите им слабеят, затова пък набира ръст озлоблението.

Задължително е трябвало да ударят по религиите, тъй като всички традиционни вярвания твърдо се противопоставят на обезчовечаването. Облягат се, естествено, на науката в изкривено разбиране. На нея възлагат задачата да изиграе магически функции за промиване на мозъци. Вкарва се идеята за прогреса, според която всяка промяна е към добро.

Включително и промяната на идентичността (от латинското id est – „това е нещо“). Особено на човека, на неговите общности, оттам на държавата! Антиутопия: това не е това, а онова. По Оруел: „Войната е мир. Свободата е робство.

Невежеството е сила.“ Появява се и укрепва чудовищна неопределеност за човека, огромно затруднение да свърже фактите около себе си.

Защото запазилият идентичността си – кой съм аз, накъде съм тръгнал, с кого ще вървя – неизбежно потвърждава голямата част от досегашното. И се променя основно според обективните промени и то заедно с околните. А на злодеите им е нужно да се погледне като външно явление, да се отчужди от другите като него и от себе си.

Затова и наблягат първо да увредят съзнанието на децата. Трансидеологията се пръква в главата на новозеландеца Джон Мани, психолог и сексолог. Пръв през 1955 г. използва като противотежест на пола думата „джендър“. С цел да изкопае трап между биологическите признаци и поведенческите характеристики, отличаващи фактически наличните два пола.

И досега сред пропагандистите и защитниците на античовешките практики сред децата и младежите за срам и позор на иначе благородните професии изобилстват психолози, сексолози, социолози и дори лекари. Каквото не се купува с пари, се купува за много пари…

Така през 1966 г. в Балтимор към университета Джон Хопкинс се създава първата в света клиника за медицинско „лечение“ и психологическа „помощ“ на трансджедърни пациенти. Целевата публика за джендъристката пропаганда са подрастващите, тези между 12 и 18 г. Най-често достигат до тях чрез лайкове, коментарчета с изяви на известни певци и актьори, блогъри и тиктокъри.

Джендър идеологията по същество е бунт срещу Бога. Хомосексуализмът в армиите на Римската империя и елинските градове-държави преди нея, развратът сред техните елити са сред главните причини за изчезването им. Нахълтат ли всепозволеността и пропагандата на пороците в едни общества, неизбежно ги следват забрани, санкции, тежко потисничество, накрая и гибел.

Гигантската манипулация за толерантността към различните нанася и гигантски щети в крехката и все още незавършена ценностна система. Тя е сигурен път към тоталитаризма. Съществени елементи от който вече са пренесени в живота на обществото в САЩ и други западни страни. Забелязваме ги и у нас, в действията на парламента, сглобката и по-видните играчи зад нея.

Нуждата от любов и положително внимание се развива у детето веднага щом започне да осъзнава себе си. Всепроникваща, универсална нужда. То възприема одобрението на постъпките си като одобрение на самото себе си. Също и неодобрението. Детето търси любовта и одобрението дори против собствените си интереси.

Затова злодейската пропаганда се насочва към все по-ранната възраст и в същото време към ограничаване ролята на родителите. С тази цел се действа в училището, в детските градини, завземайки от родителите все повече власт над децата им.

Пораснали под въздействието на агресивното отчуждаване от близките и обичащите ги, растат млади хора с увредена идентичност, отрано отчуждени от любещите ги мама и татко. Или възпитавани от родители 1 и 2, от учители с неясен номер на джендъра. Заобиколени от съученици, самонарекли се „то“, „те“,„бау-бау“ или „мууу“.

Те не биха могли да създадат нормалните доскоро семейства, да възпитат с любов и поглед в бъдещето им нормални деца. А само кратковременно подобие на човешка общност, на която своя държава не е нужна. Да имаш семейство значи да бъдеш част от нещо важно, прекрасно. То е мярка за състоянието на обществото. Съзнанието, че не избираш нито него, нито родината си.

Семейството е това, което ти създаваш, което укрепваш чрез семейните ритуали и празници, с гозбите на баба и мама на масата у дома, с общите спомени и грижи с близките и общите надежди за бъдещето. С обичта към най-близките всъщност поддържаш себе си! Как, ако си се обезличил, разтворил в мъглата и превърнал се само в обект за въздействие?

Извратеният феминизъм и крайно вредната борба срещу „бруталните мъжкари“ всъщност е борба срещу брака в традиционното му разбиране. Изтребва се разбирането, че в него главното е не победата над другия, а съучастието. Да се спи под едно одеяло не значи да се сънуват едни и същи сънища.

Християнските мисионери в Африка и особено в Америките не са причинили много добро на заварените цивилизации, но са им донесли унищожение. На инките и ацтеките, на дакота и сиуксите. Това правят днес НПО-тата на Сорос и другите „цивилизатори“.

Майка Тереза е завещала: „Какво можете да направите за укрепването на мира в целия свят? Да се върнете у дома и да обичате семейството си.“

Автор: Д-р Илия Илиев