Спомням си тези дни събитията от преди 20 години, когато шефовете на дирекция ”Новини и актуални предавания” и на направление ”Новини” в БНТ си отидоха заради излъчен репортаж от Чечения.
Тогава, в най-гледаното време – 20.15 часа, БНТ показа жестока екзекуция на руски войник.
Главната отговорност за възмутилия зрителите репортаж, е на новинарското ръководство, а не на на водещата Милена Милотинова и редакторката Савина Спасова, отсъди НеСеРеТе. Заради гафа телевизията плати и глоба от 15 хил. лв.
По това време и във въпросния ден бях редактор (тогава все още не се титулуваха продуценти хората, които решаваха, какво да има в новинарските емисии) на кратките, късни новини, които се излъчваха в публицистичното предаване „Екип 4“. Не сложих в емисията кадрите с отрязването на главата интуитивно, защото помислих и за хората пред екрана. Последва мъмрене на следващия ден. На по-следващият се оказа, че съм постъпила правилно, според закона и медийната етика.
Питам се с днешна дата, отвратена от милионите близки кадри с убождане, онагледяващи спасителното ваксиниране, ще спре ли някога този терор. Именно терор. Гнусно аутодафе от гледна точка на порасналата, според либералните критерии чувствителност на модерния зрител и консуматор на медийни продукти, който трябва да се съобразява с деликатността на всички малцинства, да приема гей паради, да чете редактирана политкоректно литература, да се смирява с черна Ан Болейн, а скоро, нищо чудно и с Отело албинос в холивудските версии, да гълта новинарската постистина и дийп фейка, конкуриращ автентичното отразяване на все по-неправдоподобната ни действителност. Как да не разчита ошашавения зрител на емоциите си, нежели на фактите, както казва клетия Асанж, след целия театър, който върти един и същи репертоар от сума време.
Ето я и дефиницията за терор, за да не каже някой, че прекалено се възмущавам: Терор – страх, ужас, предизвикан от заплашителни и жестоки мерки от страна на властта или на частни лица.
И още: Управление, което си служи с насилие.
А ето ги и синонимите: гнет, ужас, страх, заплаха, безпокойство, измъчване, изтезание, насилие,
преследване.Сега си отговорете, липсва ли нещо от гореизброените състояния, които да не се причиняват с кадрите от апликацията, както се изразяват медицинските експерти. Страхът и ужасът са отдавна налице, а управлението си служи с нещо много по-жестоко от насилие – осъзнат, целенасочен геноцид, извел ни до заветните първи места по умиране по всевъзможни причини, стопяване на доходите, всевъзможните икономически, социални и образователни сривания.
Имам и друг въпрос: Кога се е налагало досега да се илюстрира с този свиреп буквализъм, каква да е мярка за ограничаване на пандемия?
Ще кажете, ама то като сте неграмотни антиваксърите, какво да ви правим? Писа ми един господин във ФБ, че ако искам да си джиткам из Европата ей го начина – боцкаш се като ербапите по телевизора и грабваш куфарите.
Аз на този господин хич и не се наемам да му обяснявам, че преди да се почувствам свободна да си джиткам по света ми е по-важно да знам. На първо време, от какво точно ме предпазва тази ваксина. Информация как въпросната микстура, доставяна с баничарки, ще ме опази от мутиращия Худини на вирусите, как ще ми гарантира, че няма да активира останалите ми заболявания, да отключи нови. Това ми е важно.
Важно ми е също така, да си опазя способността на анализ и синтез заради себеуважението и опцията да правя избори. Защото когато съм изплашена не взимам правилни решения. Впрочем доказано е, че важи за човешкия вид, като цяло. Сигурно не е чак толкова важно, че съществува нозологична единица в психиатрията, която се нарича трипанофобия – страх от спринцовки, убождане и проникване на игли в плътта – и поразените от нея са над 20%, защо във века, в който се съобразяваме с деликатните особености на малцинства, предпочитащи нетрадиционни пенетреации, да не се вземе под внимание драстичното нарушване на правото на необезпокоявано гледане на новини от тази една пета от населението?
Ще възразят храбрите, че имаме право да не гледаме новини, то така и се получава, съдейки по доверието в новините и СМИ. Заставени сме един вид, ако искаме да анализираме и синтезираме, да гледаме как се развиват процесите с овладяването на екзотичната гад, както премиерът нарече КОВИД 19.
Затова и слушам главно, но когато река да погледна, все попадам на някой клетник, смирено подложил я сбръчкана ръка, я псориазносно министерско рамо – и така нон-стоп! На фона на неуморното повтаряне на търговски марки и фармацевтични наименования, на близки планове на рекламни лога, хоп по едно бавно и безмилостно убождане в безпощадно близък план.
Отвратително е, дами и господа или джентълмени и джентъллейдита, както Нанси Пелоси казва! А се имам за смел човек, който поради разклатеното си лично здраве бая игли е отнесъл, а и продуцент на две здравни предавания съм била (не че се хваля, опитвам да не звуча като истерясал контингент от Четвърти километър). В същото време се изисква информирано съгласие, каквото няма как да последва, когато няма информация, не е ли така?
Има и текст в медийния закон, който ясно описва начина по който се онагледяват подобни процедури, но ще възразите, как така само ние сме чувствителни, като целият свят е подложен на гледките с холивудски знаменитости, грохнали старци, медици и политици, които самоотвержено взимат мерки за стадния имунитет.
Защото в средновековието суровата и свикнала на смърт, в името на правата вяра публика, е обядвала спокойно след утринното аутодафе на площада, днес, когато във Великобритания по думите на изключително уважаваната от мен Красимира Хендри, психиатрите и психотеапевтите едва смогват да поемат случаите на жетвите от Fear of needles, какво е това ако не терор? Най-драматично разрастващата се страхова невроза на острова било това. У нас психиатрите мълчат. Мълчат и за режима, който впрочем взима не по-малко жертви, но видите ли, сега е много загрижен за оцеляването ни.
Да не говорим какво казва медийният закон за рекламирането на търговски фармацевтични марки, които се повтарят хиляди пъти и ни се навират логата им катаминутно. Топят недоверието, като вещица на средновековна клада. Само пропускат, че същият, който беше създал стратегията за „фабрикуване на съгласие“ – Едуард Бърнейс, предупреждава, че стадото може да се изпусне от контрол, ако се предозира страха и не му заместиш изтляващата надежда, че ще живее вечно с подходящо зрелище. В случая се прекали с мрака в прогнозите, а зрелището е само едно – смирени овце преминават през жигосване. Ако е за пред камерите и в едното и в другото рамо за по-сигурно, както видяхме, че показно ваксинираха един ентусиаст.
Тук ми се пише още за конотацията на квалификацията „стаден имунитет“, както и за обработката на стадното съзнание с преднамерено брутални кадри, целящи да насадят усещането за неизбежност, но може би ще го направя следващият път, когато ще приведа още доводи за това, как и защо дори не с методите на инквизицията, а със старозаветно жигосване на овцете, е сравнима модерната пропаганда.
Отвратително е, потретям на сбогуване. Обнадеждаващо е само, че тези внушения за неизбежност, ще отключат нещо, дето не подозират медиците. Мисля, че и СЗО не осъзнава, а именно, че стадото ще пощръклее. Като метиляви овце ще се събудим една сутрин, защото откак загробиха чумавите свине, бесовете май се върнаха при хората. А Румънеца и Енчев могат да запишат кавър с гарантиран успех:
Боцни ме тук, и тук, и тук
във близък план ме боцкай…
и не питай защо СЕМ не мъцва нито звук!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
