„Съзнателно не го наричам президент, защото г-н Радев вече е на политическия терен – когато заемеш страна (по Евростат – 50:43 против и за еврото), слизаш от пиедестала на обединител на нацията“, каза той. „Всички тези разходки из страната, които се случват с държавни средства, а те идват от нашите данъци, всъщност са позициониране, при това винаги сред онези, които харесват г-н Радев. А другите, които не го харесват? Като че ли са изоставени, низвергнати от онзи, който трябва да съединява и обединява. Нали сме демокрация?“, риторично попита социологът.
„Референдум тук и сега е абсолютно невъзможен – преди да, сега не. Избрали сме да сме в Европа, в еврозоната, в Шенген и място за колебание няма. Правителствата преди настоящото обаче имаха ресурс за информационна кампания за въвеждането на еврото у нас, която е стратегическа, убеден е социологът“, уточни той.
Според художничката Станка Желева и дъщеря на президента Желю Желев „трябваше да има разяснителна кампания за въвеждането на еврото. За това как то ще помогне на България да се интегрира в Европа. Това, което прави Радев е изключително опасно и е популистки ход. Хората зад тази кампания са с огромен финансов ресурс. Трябва да се обясни на всички българи, че левът е закачен за еврото още от 1997 г. Даже бих очаквала цените на някои от продуктите в супермаркетите да паднат, защото сега са много по-високи и сега в сравнение с тези в Германия, Франция, Холандия и други страни от ЕС.
„Радев няма интелектуалния капацитет да оглави партия и се държи като тамагочи на хората, които седят зад него.“, коментира още тя.
Необходимост от нови политически субекти у нас категорично има и дано битката на тези нови субекти бъде честна на едни нови избори, уточни още проф. Стоянов.
Според него стъпката на Джевдет Чакъров е озадачаваща и странна. „Дума обаче от него не чухме нито на брифинг, нито от изява в медиите. В този си вид ДПС няма да оцелее“, заяви той.
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
