Според Сотир Цацаров, който все още е главен прокурор, но по-късно днес ще подаде оставка, защото беше избран за председател на КПКОНПИ, не можем да се отрича изначално проекта за промени в Наказателно-процесуалния кодекс и закона за съдебната власт, внесени от правителството.
„Това искахме, това стана, това ни препоръча Венецианската комисия“, коментира той.
Законовите поправки на МС предвиждат да има независим прокурор, който да оглави отдел „Инспекторат“ към Върховната касационна прокуратура (ВКП) и да разследва главния прокурор. Той ще се избира от прокурорската колегия с две трети мнозинство.
Според Цацаров тепърва ще има дебати, ще се обсъждат промените, ще има предложения в парламента.
„Не мога да кажа дали този модел ще е работещ. Според мен не бива да се отхвърля, преди още да е прието. Дали противоречи на Конституцията, го казва Конституционният съд, а и аз винаги съм се пазел да влизам в кръга на празноговорещите“, добави Цацаров.
Той обясни, че Венецианската комисия предлага определени модели, а дали те съответстват на конституционния ред е проблем, който трябва да реши самата страна.
Цацаров призна, че според него е бил добър първият проект, изработен от работна група, който правосъдният министър Данаил Кирилов изпрати през лятото до Венецианската комисия, която обаче не го одобри.
Той засягаше освен главния прокурор и другите двама големи в съдебната система – на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд.
Проектът предвиждаше разследването срещу тримата да започне само ако пленумът на ВСС даде съгласие с минимум 17 гласа „За“.
„Продължавам да твърдя, че първият законопроект бе механизъм за контрол на главния прокурор, но своеобразна предпазна бариера срещу неоснователни действия на прокуратурата спрямо председателите на върховните съдилища“, обясни главният прокурор.
Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Нет Вести!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
