Румен Радев се приема крайно зле в Северна Македония!
Обидите на Северна Македония към България
Република Северна Македония утежнява още повече положението си за приемането си в Европейския съюз. Хората там не просто не искат да приемат аргументите на България за вето, а продължават откритата война.
Поредната порция обиди и псувни по български адрес долетяха мигновено само преди дни. Повод за тях стана футболна тематика.
България и Северна Македония се паднаха в една група на Лигата на нациите. Това провокира северномакедонците да изсипят всякакви гадории към българите в социалните мрежи.
“Ще го л@пат тия татари”, “Радев ще плаче”, “И да ги бием, ще сменят историята”, “Ще ги потопим българите 7:0”, “Македонци срещу потатарчени македонци”,
“Сега вече ние ще им забодем вето на тия татари”, “ще ги смелим на кайма българите” – това са само част от коментарите, идващи от РСМ по адрес на България, писа Sportlive.bg.
Румен Радев е най-омразната личност в Северна Македония
По всичко личи, че президентът Румен Радев е събирателният български образ, срещу когото са се настроили северномакедонците.
Държавният глава на България неколкократно се изказа по темата с приемането на РСМ в ЕС през последната година.
Той е категоричен, че няма да свали ветото, ако не се сменят съдържанията на музеите, учебниците, телевизиите и всички омразни речи спрямо българския народ.
Това очевидно силно е наранило народа на Северна Македония и затова не са случайни всички тези коментари в мрежата. РСМ няма намерение да се променя и разчита на това, че ЕС и САЩ ще успеят да пречупят България.
Според слуховете обаче Румен Радев е бесен от коментарите на северномакедонците. Президентът следи футбола, синът му е футболист и веднага узнал за обидите на феновете от РСМ към българите. Очаква се това окончателно да затвори вратата на Северна Македония към ЕС.
Припомняме, че обидите от Северна Македония към България не са никак редки. През лятото македонски политик нарече българите “татарски фашисти”.
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.