Ще плащаме по-скъп ток заради ветрогенераторите в морето

Законопроектът за енергията от възобновяеми източници в морските пространства да бъде оттеглен незабавно, настояват представители на секторите “Рибарство”, “Туризъм” и екоорганизации.

Бизнес, еколози и общини искат оттеглянето на спорен законопроект
След JP Morgan и BlackRock намалява участието си в коалицията за климата на ООН
Текстовете са излишни и нарушават Конституцията

Цялото население против

Приетият на първо четене законопроект за енергията от възобновяеми източници в морските пространства трябва да бъде оттеглен незабавно. За това настояха безпрецедентно обединени представители на секторите “Рибарство”, “Туризъм” и екоорганизации, подкрепени от морски общини и местни инициативни рибарски групи от цялото Черноморие.

РАЗСЛЕДВАНЕ НА MEDIAMALL: Ето коя е медията получила 145 милиона долара от правителството на САЩ (ДОКУМЕНТ)
Факт чек на факт чека: България е подписала протокол за обратен прием на бежанци в замяна на Шенген по суша и не само по Дъблинското споразумение, а и по бъдещ регламент
Проектът е писан от Център за изследване на демокрацията и бе внесен от група депутати, за да се избегне нуждата от обществено обсъждане. Той е излишен, противоречи на Конституцията и на практика ще натовари всеки потребител, заяви Димитър Куманов от сдружение “Балканка”.

Той посочи, че и сега няма пречка да се развиват вятърни паркове в морето по правилата, регламентирани в Закона за енергията от ВЕИ. Според тях обаче инвеститорите трябва да плащат на държавата за учредено право на строеж. “Затова тихо се прокарва нов закон, според който публична държавна собственост ще се дава на концесия без такса и с гарантиран таван на цената за изкупуване на добитата енергия от 160 лв. за мегаватчас.

В Германия за 2023 г. тя е била 122 лв., т. е. богатите български пенсионери ще плащат повече от немските”, обясни Куманов. Удар ще понесат и останалите производители на “зелен” ток, дори най-малките със солари по покривите, защото те са на борсата, без гарантирани цени, които понякога се зануляват. “При заявки за 26 гигавата в морето свръхпроизводството ще стане огромно и ще ги убие.

Затова и в становището си фондът за енергийна сигурност посочва, че ще фалираме заради фиксираната цена, която всички ние ще плащаме. Негативни са и становищата на МЗХ и ЕСО”, подчерта Куманов, според когото толкова лобистки закон досега не е влизал в българския парламент и ако не биде оттеглен, трябва да се атакува в Конституционния съд.

Предвидените отстояния за разполагане на перките до 30 км от брега попадат в полетата на българския риболовен флот, които достигат до 90 км и ще убият поминъка на лодкарите, ловуващи на до 2 мили от брега.

“Зоните в Натура 2000 се увеличават и перките ще ни ограничат още. Морето ни е от затворен тип и не може да се сравнява с други в държави на север.

Никъде не е отчетен социалният ефект и влиянието върху цаца, попчета, калкан, миди, рапани и др. Не е търсено становище от Института по рибни ресурси и Института по океанология при БАН, от бизнеса и общините по Черноморието”, казаха д-р Йордан Господинов, председател на Асоциация на производителите на рибни продукти “БГ ФИШ” и Емил Милев, председател на Сдружение “Черноморски изгрев”, които от 2 г. без резултат се опитват да водят диалог с властта. Милев заяви, че ще сезират ЕК, от която законотворците също не са поискали становище.

Международен екип обаче е изследвал по проект техническия потенциал за развитие на ветропаркове и влиянието им върху подводните екосистеми в Черно и Средиземно море и докладът му сочи, че в наши води не е рентабилно да се строят такива, съобщи Ирина Матеева от Българско дружество за защита на птиците.

Освен че са далеч от консуматорите, ще прогонят мигриращите риби и птици, те категорично ще замърсят и пейзажа. “Убеждават ни в обратното с неподходящи примери като този в Гърция. Тя има 14 000 км крайбрежие и перките може да не се виждат от брега, но нашата ивица е само 368 км и няма да останат невидими”, подчерта Ричард Алибегов от Българска асоциация на заведения.

“Подкрепяме зеления преход, но не на всяка цена. По дъното ще бъдат прокарани хиляди километри кабели, ще текат изкопни работи в морето. Вносителите след няколко години няма да са на постовете си, а поколения ще плащат цената на техните безумни решения”, категоричен бе и зам.-председателят на БХРА Атанас Димитров, според когото проектът може да се кръсти “Хроника на една предизвестена смърт”.

Широко рекламираните нови работни места също са под въпрос, защото инвеститорът и строителят ще са чужди компании, които имат международни абонаментни екипи, работещи по заявка във всички точки на света, добави Красимира Катинчарова от Сдружение “Човек-Природа-Живот”. По думите є за нас ще остане само отпадъкът от перките, които имат до 20 г. живот и 90% не подлежат на рециклиране. Както и вредният инфразвук, който нашите институции не измерват, защото не се чувал.

Инвеститор обжалва в съда решението на Общинския съвет

Вълчи дол ги ограничи до населени места
Следи за оценки и отсъствия

Кметът на Вълчи дол Калоян Цветков

Община Вълчи дол стана първата в България, която прие изискване ветрогенератори да се разполагат на минимум 10 пъти от височината си от жилищни или стопански сгради в урбанизирани територии. Решението на Общинския съвет бе гласувано на 24 януари и бе провокирано от 4 жалби на жители на селища в общината, край които “Добротич Уинд” АД планира да изгради ветропарк с 50 турбини. Всяка от тях ще бъде с височина 270 метра и след решението на местния парламент инвеститорът трябва да са на поне 2700 метра от най-близката къща.

“Предприехме тази мярка, защото хората сами си бяха платили на геодезист, който установил, че компанията планира да разположи перки на по-малко от 500 метра от домовете им.

За фиксирането на отстоянието ползвахме приетото в Полша и немската провинция Бавария правило “10х”. У нас нормативната уредба фиксира минимално допустимо разстояние от 500 метра, но тя е остаряла, защото се е отнасяла за 50-метрови ветрогенератори, а предвидените тук са последно поколение, много по-високи и по-мощни”, обясни пред “Труд news” кметът на Вълчи дол Калоян Цветков, който бе вносител на предложението.

Той съобщи, че инвеститорът вече е внесъл жалба срещу решението в Административния съд, въпреки че то не е било върнато като незаконосъобразно от областния управител.

“Цялото население на общината е против строежа на ветропарк. Това беше първата стъпка, за да гарантираме здравословна и безопасна среда на хората, защото Вълчи дол още няма приет Общ устройствен план за разлика от Ветрино, където също са планирани 21 турбини, но в ОУП е заложено отстояние на ветрогенераторите от 1000 м от най-близката къща”, каза Цветков и допълни, че мярката няма да е последна.

По повод рекламираната от “Добротич Уинд” социална програма за жителите на селищата, край които ще се строят перки, кметът на Вълчи дол заяви, че тя е скромна. Компанията е дарила 25 000 лв. за ремонт на покрива на кметството в с. Искър, осигурила е заетост за 6 месеца на 6 души – по един в 6-те засегнати селища Добротич, Михалич, Калоян, Изворник, Искър и Есеница, направила е чешма и светещи букви в с. Добротич и е подменила настилката в салона на училище, като парите после са є върнати от общината, отчете Цветков.

Към момента нежеланият от хората във Вълчи дол и Ветрино проект още не е получил разрешение за строеж. Според инвестиционното намерение то се очаква през 2025 г., а паркът трябва да е готов през 2027 г. Една от пряко засегнатите и подали жалба за отстоянието на перките е Стоянка Димитрова от с. Михалич.

Тя е икономист, но е посветила последните 3 месеца на проучвания по темата, след като разбрала, че перки ще се въртят на по-малко от 500 метра от дома є. “Всичко става тихо, няма замервания на ефективността на генераторите и за въздействието им върху околната среда и хората, а инвеститорите трябва да са задължени да ги правят и то за дълъг период от време. През 2027 г. ветропаркпарк трябва да има не само в нашите две общини, а и в две в Шуменско – Никола Козлево и Каолиново, където компанията майка на “Добротич Уинд” – люксембургският фонд CWP, иска да постави 55 ветрогенератора. Разположението на перките е планирано близо една до друга и близо до хората. Не съм съгласна да търпим този денонощен тормоз.

Тези паркове се строят, за да се усвоят едни пари и да се затворят по-бързо ТЕЦ-овете, но без да се мисли за хората”, разказа Димитрова на проведена наскоро открита среща във Варна, провокирана от спорния законопроект, който ще разреши разполагане на перки и в морето.