Току-що една жена бръкна в едно от уличните малки кошчета, извади някакво шише от айрян, разклати го, надигна го и изпи капките, които бяха останали в него.
После се запъти към следващия кош. Айде, някой да ми обясни кое точно му е хубавото на нашето време. И не искам никой да ми излиза с номера “ ама на запад не е така!“. Баш така си е. Дори в люлката на демокрацията Америка хората ровят като изоглавени в кофите.
Аз помня обаче едни времена, в които такива неща нямаше.
И въобще това ли ви е еволюцията – да имате по два автомобила и да разхождате гелосани перчеми по жълтите павета, докато хората пият айрян от коша? Егати фалшивата умност и фалшивата красота, която не може да създаде реалност достойна за всеки поне като минимум такава като през соца. Че вие и това не можете, бе, измислени демократи, в които демоса им яде боклук, за да оцелее.
Всеки да се оправя както може. Щяхте да знаете, че е невъзможно стотици хиляди хора да се оправят еднакво добре в една среда, която дава преимущество само за едните. Щяхте да го знаете, ако бяхте чели книги, вместо вирили носовете си от трибуните на егото си. И за да могат днес някои да ядат кето хляб и да биват излъчвани по телевизора с продънените им експертизи, други не могат да оцелеят.
Ама грозно ви седят новите дрехи, момчета. Грозно в тази среда на нищета,в която сте толкова самовлюбени, че дори не може да видите старицата, която рови в боклука. Не, не слепи. Незаинтересовани. Защото в Красивия нов свят всеки се оправя, както може.
Плюя на такъв свят. А и на вас – неговите създатели.
Христина Коемджиева, фейсбук
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
