Иво Христов: Свърши бутафорията с „добрата“ и „лошата“ десница, днес цялата е на софрата

„Промените в Конституцията орязват президентските правомощия, политизират прокуратурата и утвърждават властта на политическата класа, която е в разрив с обществото. Не решават проблемите, а ги задълбочават.“

Това заяви Иво Христов, член на Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП (S&D), в предаването „Политически НЕкоректно“ по програма „Хоризонт“ на БНР, 27.01.2024 г.

„Очевидно е, че назначенията в Конституционния съд не съответстват на изискванията за квалификация и обективност. Те са част от процеса по завладяването на всички български институции. Дори най-консервативната от тях, Конституционният съд, който би трябвало да е символ на обективност и компетентност, на юридическа извисеност и принципност, сега все повече прилича на политизиран орган“, каза още евродепутатът.

На въпрос дали промените, които се осъществяват от сегашното управление, не са в името на защитата на евроатлантическите ценности, Иво Христов отговори, че „евроатлантизмът се употребява като универсална обосновка за всичко“.

„Най-важното е да разберем, че свърши бутафорията, която внушаваха българските грантови медии през последните 30 години и най-вече през последните 15.

Първо това беше песента за добрата десница срещу лошата левица в годините на вихрещия се антикомунизъм, а през последните петнайсетина години, с появата на Бойко Борисов, медиите внушаваха, че има една лоша, корумпирана и неавтентична десница около Борисов и ДПС.

Но има и една добра, парфюмирана, съвършена, идеалистична, принципна десница около ППДБ и разните им предшественици в синия сектор в миналото. Сега цялата десница се обедини около софрата, седна, пирува пред погледите на цялото българско гражданство и вече е ясно какво представлява.“

Евродепутатът анализира рисковете сегашното парламентарно мнозинство да поиска импийчмънт на българския президент Румен Радев. „Те разполагат с необходимите мнозинства в разните институции, които са включени в процеса по импийчмънт. Дали ще го направят ми е трудно да преценя, защото това означава да поемат по сценария на Гешев от преди четири години т.е. да се конфронтират с цялото общество.

В момента живеят в илюзия за всевластие и безнаказаност, но така изглеждаше и мъртвото лято на 2020-та година, а знаете какви бяха последиците. Те не дооценяват барутния потенциал на българското общество, което е крайно угнетено и недоволно и от цените, и от безпътицата. Това, че протестът е глух, във вид на въздържане от гласуване, съвсем не значи, че обществото би приело резки ходове“.

Иво Христов подчерта, че „рано или късно историческите грехове се заплащат, политическите също“, но това ще бъде лошо за българското общество.

„Във възможно най-турболентните времена за Европа и света, България няма собствена стратегия, няма собствено лидерство и посока. Ние сме дрейфащ кораб, който може да бъде захвърлен на произвола на вълнението в различни посоки. Бих казал, че при едно бъдещо глобално договаряне, България е най-лесната разменна монета, тъй като тя сама не знае за какво се бори. А войната се разраства в много региони и рано или късно, ако избегнем апокалипсиса, ще се стигне до някакъв вид договаряне.

Някогашните консенсуси се разпадат. Европейският консенсус, на който почиваше българското развитие през последните трийсетина години, е силно ерозирал. И то не заради популистки атаки, не заради някаква развихрена еврофобия, а тъкмо защото партиите, които твърдят, че са проевропейски отвратиха всички от себе си. Те пробутват своята сервилност за евроатлантизъм.

От друга страна всички международни центрове за вземане на решения са щастливи да имат толкова безропотни подизпълнители в България, с които дори не им се налага да преговарят. Българският политически елит и глобалните центрове“.

Иво Христов очерта тенденциите в предстоящите избори за ЕП като каза, че „Европа завива надясно, което я отдалечава от идеите, с които е създадена – да гарантира мира и просперитета на континента.

А през последните години се занимава с общи доставки на боеприпаси за Украйна и сключва договори за свободна търговия с далечни партньори на гърба на собствените си производители.“

Той уточни, че обвиненията, че депутатите от БСП в Европейския парламент са подкрепяли доставките на оръжия за Украйна, са отвратителен цинизъм, „защото ние сме сред малцината в Европейския парламент, които методично и последователно гласувахме срещу доставките на оръжие, винаги и неотклонно.“

На въпрос дали президентът Румен Радев трябва да създаде партия и дали лично трябва да я оглави, Иво Христов заяви: „Моето мнение е, че отдавна трябваше да бъде създадена президентска партия. Защо трябва да се чака някакъв неясен бъдещ момент и какво точно трябва да се чака? Българите имат нужда от алтернатива.

Когато 70% от гражданите не гласуват, очевидно има глад за нещо ново. Не става въпрос само за президентската партия. Става въпрос за нови идеи, най-вече вляво, става въпрос за ново представителство и за нови идеи дори вдясно. Защото десните избиратели бяха първите измамени на последните избори. Включително и неотдавна, с назначенията в КС, включително и със „сглобката“. Те понесоха обидата от това, че обикаляха площадите, а накрая позорно ги излъгаха.“

Иво Христов обясни, че водещата дилема не е дали Радев лично ще оглави една евентуална нова партия, а българите да осъзнаят, че без гласуване и без протести, без позиция, никаква промяна не е възможна. Всички тези шарлатански рейдове в българския политически пейзаж през последните 30 г. са резултат от апатията.

От това, че не са санкционирани, от това, че евтини блъфове се продават като големи надежди. Необходим е всекидневен ангажимент. Както човек се грижи за прехраната си и за семейството си, така трябва да се грижи и за общностните дела, да има поглед върху тях. Най-малкото да гласува, да протестира, когато не е съгласен. Това е основното, а не смяната на личностите.“

Евродепутатът подчерта в заключение, че „хоризонтът, към който трябва да се стреми България е президентска република. Изход от настоящата криза, в рамките на сегашната Конституция, не е възможен.

Впрочем, промените в Конституцията целяха тъкмо това – да затворят и този авариен изход от кризата като кажат „ето, искахте конституционни промени – направихме ги“. Това вече се случи. А те нямат нищо общо с нуждите на България като държава и с това да се възвърне легитимността на политическата власт. Една от основните цели на реформата беше да се орежат президентските правомощия, а другата беше политизация на определени органи и тяхното завладяване.“

Иво Христов заяви, че би трябвало да има предсрочни парламентарни избори, предвид социологическите настроения, но не очаква това да се случи. „Ако няма предсрочни парламентарни избори заедно с европейските, те могат да се окажат една катастрофа за България, защото на тях ще гласуват критично малък брой българи.

Това ще даде аргументи както на еврофобите в България, така и на всички националистически партии в Европа, които ще могат да се позовават на тази липса на интерес към Европа в България, за да изхвърлят България в периферията на съюза.

Тя и без друго е по-скоро във външната му орбита – не само географски, но и политически. Видяхме го в случая с Шенген. В дългосрочен план, ако се преформатира Съюза, което е възможно, тъй като сме в период на трансформация, то България с тази демонстрирана липса на интерес към Европа, трудно ще се бори за своето място в нея.“