Пиша пак, пиша го днес, за да се знае и помни. – Христо Христов
Всяка година – настъпи ли Трети Март и някой заговаря за „ония“ пари…
Затова отново припомням:
Става въпрос за 21 236 500 млн. рубли и 87 копейки.
Пресметнати по някакъв начин като 32 тона злато, тези пари често се дават като пример, колко е трябвало да платим на Имперска Русия за свободата си.
Каква е истината?
На първо място тези пари НЕ са стойността на загиналите, осакатените, ранените, изчезналите безследно, нито пък в тях се съдържа стойността на средствата, оръжията… въобще необходимото усилие по провеждането на войната, което Русия полага.
Това са пари, които Императорът Александър II пресмята, че младата държава дължи като заплати на 50 000 руски чиновника и войска, заети по един или друг начин с изграждането на ДЪРЖАВА, там където е петстотин години е имало единствено османски ботуш.
За заплати, както и разбира се за различни необходими неща, съпътстващи което и да е начинание. Знаете, дори един печат, един калем… един тефтер да купиш – той струва пари.
В продължение на половин година тези руски деятели, начело – първо с княз Черказки, а после Дондуков-Корсаков създават новата ДЪРЖАВА България.
(не бива да търсим умисъл в смяната, просто княз Черказки умира на 03.03.1878 при подписването на договора за край на войната, а създаването на държава започна от първия ден, в който тук стъпват руснаци. Не се губи нито миг. Войната си върви, а в освободените места се ГРАДИ!)
Хубаво е да си припомняме това обстоятелство – от ПЪРВИЯ ден на войната княз Черказки е назначен за управител на новоосвободените земи, за да създава държава!
Не за да присъединява “губерния”;
Не за да обособява “балканска област”;
А именно да гради държава, където петстотин години не е имало друго, освен гръцки поп и в добрия случай – един даскал.
Когато уточним, за какви пари става въпрос, да видим как ги плащаме:
На първо място трябва да кажа, че в началото НЕ плащаме НИЩО.
Държавата направо ни е харизана.
Император Александър II деликатно мълчи за парите. Мълчи дълго и така си умира (бива убит) – мълчейки.
Император Александър III, обаче напомня.
Пита, настоява… Започват едни кандърми, обещания, разсрочки… Срамно, но плащаме по-малко от половината на половината, като не ни е сложена дори и една копейка като лихва.
Не плащаме на Русия нищо, обаче нямаме нищо против тя да плати вместо нас…
Когато през 1908 година обявяваме своята независимост от ОИ, на масата е поставено османското искане за 125 милиона златни франка! Една чудовищно голяма сума, която няма как да платим.
Плаща я Русия, като се отказва от дължимите и 80 милиона златни франка, които империята на свой ред има да дава на Русия.
Понеже обичаме да смятаме в злато, тогава стойността на 80-те милиона франка е 674 ТОНА ЗЛАТО!
А какво става с дълга ни към Русия, задето ни направиха държава ли…
Както вече казах, никога не го изплащаме дори наполовина.
След ПСВ и последвалите промени в Русия, то тя се отказва от тия пари.
Ние пък държим да се броят за дадени, като поемаме грижата за белогвардейци избягали от революцията тук.
Толкова за парите.
Пиша това НЕ от любов към Русия, а от любов към истината. И когато говорим за истината, има други неща, за които да сме с претенции към Русия. Тя си има други големи престъпления към нас, но пари НЕ е грабила, а обратното – давала е!
Това, което е грабила, то е история, вземала е с пълни шепи, тъпкала е в пазвата и по джобовете, но то е отделна тема!
И накрая, нека се сетим за Аристотел и определението му, че роб е само този, който принадлежи другиму, той затова – защото е роб по душа, ЗАТОВА принадлежи другиму!
И най-голяма омраза робът изпитва към тези, които са свободни, а не към този, който му е сложил ярем. Защото робът, чудесно си се представя като господар…, трудно му е да си представи свят БЕЗ господари.
Написах отново това, защото цял ден чета лъжите, относно тези пари, от различни нещастници
Чета и си мисля…
Ако се оставим на такива, то напишем ли в Гугъл думата „благодарност“ на български, то той, без съмнение ще ни върне в отговор:
“Not available for your country!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
