Коментарът на журналиста Виза Недялкова в поредния епизод на рубриката й в YouTube канала на @Martin_Karbowski НАКРАТКО с Виза
е вдъхновен от срещата-дискусия от края на септември между български журналисти и американския посланик, в която среща обявилите се за независими професионалисти убеждават дипломата да им съдейства да получават пари от Европейската комисия.
Драги зрители, днес ще ви занимая с едно медийно събитие и то е буквално медийно, защото засяга медиите и само медиите. “Център за изследване на демокрацията” или както казва един мой приятел “Център за използване на демокрацията” и “Център за международно частно предприемачество” от Вашингтон организираха семинар за информационен интегритет, медийна свобода и върховенство на закона.
Защо ви карам да слушате това? Вие си спомняте Лена Бориславова – един словотворец на българския език, втори след Цветан Цветанов. Освен че съчини думата “сглобка”, тя съчини и една друга дума – “четирихилядник”. 4 000 пари получават лоши хора от медиите, разбира се от Путин, може и от Ким, да правят пропаганда на отвратителни неща. След като хвърли тая дума “четирихилядници” в Лена Бориславова някак си забрави да каже за кои хора става дума, кои са тия четирихилядници.
Аз се заинтересувах кои са тия “четирихилядници” и започнах да ги търся. И може би намирам някакви такива хора в тази интересна интересна среща на журналисти, дотирани от “Америка за България”, но на които тези средства не достигат и те се срещат с американския посланик, за да му обяснят че ЕК не прави достатъчно за финансирането на “независимите медии”.
Оказва се, че тази група български журналисти смята че американският посланик може да каже на Европейската комисия какво да прави и то именно за тяхното финансиране.
Очаквайте със закон да бъдем задължени да следим, да се абонираме и да поддържаме “независимите медии”, а Европейската комисия трябва да открие пътища за публично-частно финансиране.
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
