Ето какви:
Имигрантите, които при пристигането си в Германия са се регистрирали под фалшиви имена или са скрили истинския си произход ще получават по-трудно гражданство. Това предвижда законопроект на германското вътрешно министерство.
За да може един чужденец да кандидатства за германско гражданство, той трябва да е живял поне осем години във Федералната република. Времето, през което той е пребивавал под фалшива самоличност, няма да се смята. „В противен случай се създават стимули за нарушаване на закона“, се казва в обосновката на законопроекта.
Причините за укриване на идентичност са много. Когато страната по произход е неясна например, депортацията е почти невъзможна. Освен това имигрантите имат различен шанс за получаване на убежище в зависимост от това държавата, от която идват.
Законопроектът предлага имигрантите с фалшиви самоличности да не получават право на пребиваване – нито временно, нито постоянно. Тези два документа са сред изискванията за получаване на гражданство.
Нови правила и за децата
Досега децата на двама родители, които пребивават в Германия с чуждестранно или неясно гражданство, получаваха германски паспорт при раждането, ако поне един от родителите е в Германия от повече от осем години. Новият законопроект предвижда децата да губят германското си гражданство, ако се докаже, че някой от родителите е пребивавал в страната под фалшива самоличност. Тази мярка ще важи само за деца до 5-годишна възраст. Изключение ще се прави за децата, които имат родител, който е германски гражданин, както и за тези, които биха станали апатриди, т.е. без никакво гражданство, ако им бъде отнето германското.
Предвидено е също така хората, които получават убежище или закрила според Женевската конвенция за бежанците, да губят правото на повече от едно гражданство. Това засяга около една четвърт от всички кандидатстващи за убежище в Германия.
Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Нет Вести!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
