Снимка: Димитър Кьосемарлиев, Dnes.bg |
Четири министерства се ангажират с прилагането на Закона за управление на агрохранителната верига, решиха депутатите като приеха окончателно текстове от новата уредба.
Четирите министерства, които ще са ангажирани със Закона за управление на агрохранителната верига, са Министерството на земеделието, храните и горите, Министерството на здравеопазването, Министерството на икономиката и Министерството на околната среда и водите.
Министърът на земеделието ще провежда държавна политика в областта на здраве на растенията и растителни продукти; здраве на животните и аквакултурите; хуманно отношение към животните; ветеринарномедицински продукти и инвитро диагностични ветеринарномедицински средства; фуражи; безопасност, защита на здравето и интересите на потребителите при производство, дистрибуция и пускане на пазара на храни, с изключение на бутилирани натурални минерални, изворни и трапезни води, етиловия алкохол и дестилатите от земеделски произход и спиртни напитки и др. МЗХГ ще следи за зоонози, растителен репродуктивен материал и генетични ресурси в растениевъдството, генетични ресурси в животновъдството и развъдна дейност с тях.
Министърът на здравеопазването ще провежда държавната политика за безопасност, защита на здравето и интересите на потребителите при производство, дистрибуция и пускане на пазара на бутилирани натурални, минерални, изворни и трапезни води. Здравното министерство ще отговаря за предотвратяване разпространението на инфекции, предавани на хора, чрез храни и води и др.
Министърът на икономиката ще има ангажимент относно безопасност и качество при производството на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати от земеделски произход и спиртните напитки.
Министърът на околната среда и водите провежда държавната политика по отношение на освобождаване на генетично модифицирани организми (ГМО) в околната среда по реда на Закона за генетично модифицирани организми.
Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Нет Вести!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.