Директорът на детското отделение в Инфекциозна болница-София доц.д-р Атанас Мангъров смята, че здравната система в България е рухнала заради джипитата.
Според него личните лекари „излезли от играта заради страх“ и целия натиск се стоварил върху болниците, съобщи flagman.bg.
„За съжаление основният стълб на здравеопазването у нас – доболничната помощ, рухна. Личните лекари от страх излязоха от играта и болниците преляха. Когато сега някой има симптоми, никой не иска да го преглежда. Казват му – иди си направи тест. Положителният си остава сам-самичък вкъщи и единственият начин да се лекува е да влезе в болница, защото с джипито си контактува само по телефона“, коментира доц.Мангъров на среща в Пловдив.
Той подчерта, че вирусът не е опасен за млади, здрави и силни хора, както и за децата, но пък за пръв път призна, че е сериозна заплаха за хората в напреднала възраст. Преди време доц.Мангъров ги определяше за „сухи съчки“, но днес вече е на друго мнение.
„Тази група трябва да се пази, но не да се затваря, а да им се обяснява, да се говори. Пълната изолация за тях ще е катастрофална, защото имат нужда от общуване. За възрастни с хронични здравословни проблеми, които обаче са контролирани, вирусът не е опасен“, коментира инфекционистът.
Той посочи, че в момента в света се прилагат 2 начина за борба срещу пандемията. Първият е с изолиране на болните по домовете, а здравите ходят на работа и на училище. Вторият е китайският – със затваряне на градове и области.
„Тогава икономиката отива на кино. В момента, в който мерките се разхлабят, цялата история се повтаря“, заяви Мангъров.
Според него най-адекватни са мерките в Швеция и Беларус. В първата държава с 10-11 милиона население са починали около 5000 души на средна възраст над 85 г. Сега в Швеция пък се наблюдава най-нисък брой заразени и починали.
Според Мангъров масовото тестване у нас сега нямало смисъл. Трябвало да се направи още през март, в началото на пандемията. „Сега колкото повече тестове се правят, толкова повече заразени ще има“, добави той.
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
