Учудих се, че Иван Гарелов, който е принципно добър журналист, се включи към критиките към Президента Радев.
Според думите му, генерал Радев не можел да подбира хората си и се разграничавал от БСП. Естествено, свинските медии с възторг публикуват изказването. Само, че….
Всички набедени за политически анализатори правят голямата грешка да пришиват Президента Радев към статуквото и клишетата.
Те не могат да си представят някой, който да не е зависим от партии или да има подкрепа извън партийните листи. И пропускат един много важен факт – Президентът е избран от над два и половина милиона българи.
Които са извън левицата и извън десницата. Които харесаха личността Румен Радев, а не партийната кандидатура. Много хора, които от десетилетия не бяха гласували, дадоха гласа си за генерала. Защото видяха в него не кандидатурата за президент на БСП, а личност, която се откроява на фона на мижавите ни и безпринципни политици.
Когато в политиката се появи личност като генерал Румен Радев, тя излиза извън статуквото и променя историята.
Защото зад Президента Радев няма нужда да стои партия, а стоят два и половина милиона българи, които вярват на човека, а не на конкретна партия. И това е силата, която го прави най-важният фактор в политиката на България.
А не обкръжението му или някоя партийна централа. И без значение какви ходове ще направи Президента, дали с или без партия зад него, неговата сила е вярата и подкрепата на хората. Затова и много грешат тези, които искат да го използват заради собствените си цели. Защото генерал Радев е на и от народа!
Много от старите и „нови“ политици мислят, че могат да използват доверието в Президента за собствени нужди. Но да не забравяме все пак, че насреща си имат истински, а не измислен генерал, имат държавник и стратег, който няма да се съобразява с техните интереси, а с тези на народа!
И с подобни изявления единственото, което постигате, е хората да виждат кого обслужвате! Жалко е…..
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
