Има израз „този счупи тъпомера“.
У нас е всекидневие някой да чупи измисления уред. Счупихме обаче и уреда за измерване на унижението. Ще обясня. 19 февруари мина.
Политиците се изредиха пред камерите и микрофоните и издекламираха криво-ляво втръснали клишета за Апостола.
Както всеки път. „Да претворим в живота заветите на Дякона“, – казват и въртят очички, дали е уловено тяхното величие… И полагат големи красиви букети и скъпи венци, платени с държавни пари. Боже, какво лицемерие и скука.
Няма покой за големия българин…
С това сме свикнали, което хич не е добре.
Но има нещо, което е такъв потрес, че съзнанието на нормалния човек отказва да приеме. Висши офицери набиват крак и рапортуват на Караянчева. ПКП, както я нарече в разговор с вицето Дончев премиерът Борисов, се изтъпани в Карлово, родното място на Апостола.
Военни от всякакъв ранг и чинове си потрошиха краката да маршируват край нея. Ужасно и позорно!
Сигурно са оправдават пред съвестта си, че козируват на Председателя на Народното събрание, а не на конкретна личност.
Но когато председател, довел парламента до най-ниско ниво на обществено доверие и приел с усмивка отвратителното определение по неин адрес от министър-председателя, не предполага към подобно раболепие.
Тя няма право на този „подарък“, въпреки протокола. При това на отбелязване годишнина от обесването на Васил Левски.
И понеже тя не е в състояние да оцени ситуацията, в която е изпаднала, трябва други да го направят.
Представителите на Българската армия можеха да сторят това. Ако имаха чест и достойнство. Ако имаха… Предпочетоха унижението.
Представете си капитан Райчо Николов да рапортува на подобна фигура в подобна ситуация.
Или капитаните Атанас Узунов, Олимпи Панов, Христо Попов, подп. Данаил Николаев и др. А генералите Владимир Вазов, Климент Джеров, Радко Димитриев, Никола Попов и мн. др? Горди и способни български командири, защитавали България в няколко войни и стотици тежки сражения.
Полк. Борис Дрангов казва: Предпочитай да бъдеш осъден за излишна смелост, отколкото за излишна предпазливост.
Няма ли вече офицери с достойнство?
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
