Ние сме напът за трети път да повторим тази грешка, която направихме през март за първи път миналата година.
При всички тези локдауни, както се вижда от опита на другите страни, се получава крактосрочен ефект, но в далечен план последиците са пагубни, защото не се решават основните въпроси при една такава пандемия, а и тези локдауни са сериозна предпоставка за селекциониране на нови щамове, които са по-вирулентни, разпространяват се по-лесно.
Виждате, че в тези страни, които бяха най-затворени непрекъснато се появяват нови щамове – например британския щам. На пръв поглед това изглежда привлекателно, но от епидемиологичен план, това не става. Това коментира инфекционистът и ръководител на Ковид отделението в СБАЛ по паразитни и инфекциозни болести „Проф. Иван Киров“ доц. Атанас Мангъров пред „Евроком“.
„Когато този локдаун приключи ние ще се в същото положение, в което сме били преди него. Това се отнася не само за нашата страна, а и за останалите страни по света, които се опитват чрез една нова измислена от тях епидемиология да решат въпроси, които не се решават по този начин. Предпазват хората да се заразят, но за кратко време, а в далечен план жертвите ще са много повече в резултат на тези нелепи действия, отколкото ако се действаше нормално, както се е действало досега. Както се е действало и по време на свинския грип през 2010 г. Поради тези производствени затрудения, ваксините дойдоха през април и останаха неизползвани“, допълни той.
„Когато се прави масова ваксинация по време на епидемия, когато хората са ваксинирани и не са изработили достатъчно силен имунен отговор и се заразят, вирусът при недостатъчно напрегнат имунен отговор има голямо възможност да мутира и съответно да се създават нови щамове, по-патогенни.
Това е все едно да се опитвате да ликувате една бактериална инфекция с недостатъчна доза антибиотик – единственото, което се получава е да се селекционират резистентни, бактериални щамове. Същото се наблюдава и в момента с коронавируса“, обясни доц. Мангъров
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
