Измина седмица от изборите. Реших, че е време и аз „да се изокам“.
Наслушахме се и нагледахме на анализатори – реални и набедени за такива, т.е. дежурни по анализи.
Е, готино е да гледаш клакьорите как започнаха да обръщат палачинката – кой както може – едни с въртеливо движение в китката, други с лопатка, някои вече я изпуснаха на пода.
Те не знаят явно, че народът български може и да е много прост /според някои мерило за това е кой за кого е гласувал/, но има памет. И няма повече да се храни с паднали палачинки.
Но си е забавно да гледаш сестри буруджиеви, антропологичния социолог, напоително системният директор на незнамсикакъв институт и среднопръстовия индивид – политолог, дремят по студията като накълвани мисирки и започват леееекинко да се мазнят на Станислав Трифонов – преди им беше чалгарско да говорят за него, сега вече произнасят цялото му име.
И ръсят ли ръсят мозък. Но все пак внимават в шекера, че да не вземе да се върне благодетелят им и да се налага пак да слагат наколенките. Не, че са махали, де. Та, за тях толкоз. Тепърва ще им гледаме сеира. Лошото е, че няма и кой да ги попита за предишните им позиции. Но, това 111-то място трябва да се заслужи, нали.
Напоследък значително място на екрана заема и деница сачева. С комсомолски плам защитава партията, която преди няколко години наричаше с какви ли не имена. И тя, и много други постоянно ни повтарят, че само те имали опит, „експертиза“ – нЕма кой да ги научи, че това е документ и се различава от експертност, но нейсе. Ще им го простим. Леят се мантрите за стабилност, а напоследък се активизираха и нападките срещу Президента.
Днес Сачева повтори, че бил разединил нацията. Е, не можах да разбера защо, „който не е с мен е против мен“, защо не се допуска, че в седеммилионна България има достатъчно кадърни хора със знания и експертност. Има и достатъчно извън България. Хайде да не бъдем плашени постоянно с нещо. И да не бъдем постоянно делени и обиждани. Спрете се с лепенето на етикети – който гласувал за този е такъв, за онзи – онакъв.
Политици, приемете, че това сме ние – българският народ. Като не ви харесваме, емигрирайте. Да, ама не – няма емигрирал политик. Но има емигрирали лекари, сестри, инженери, учители, научни работници, строители, шофьори и т.н. Защо ли са поискали неистово да станат дървета без корен, защото им е било много хубаво тук. И веднага им беше лепнат етикет, защото били гласували за ИТН. Така са решили, така са гласували. Точка.
Стига с тази стабилност. Стабилни сме в първите места по смъртност, по бедност, по корупция. Ако цената на падането ни надолу в тези „престижни“ класации е да бъдем нестабилни и да си извървим пътя до една истинска демокрация, ми нека сме нестабилни.
12 години водим битка за психиатрична реформа. Е, стабилни сме в непровеждането й. Не искам да съм стабилна, искам да се развивам, искам моите деца и внуци да бъдат щастливи тук – в Родината и да пътуват свободно по света. Искам да им дам корени и криле!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.