Вчера клетата наша държава България, получи звучен шамар от САЩ.
Ама много звучен. Определя се като най-големият от този вид до момента. Е, най-после сме първи в нещо, оглавихме една класация. Но тя е пак срамна. За пореден път разбираме, този път всичко е перфектно формализирано, не е усещане, че България е прогнила от КОРУПЦИЯ.
Ето обяснението за нашата чутовна бедност и мизерия, за умиращите по стълбите на болниците хора, за липсващите лекари и медицински сестри, за демотивираните ни учители, за ровещите в кофите пенсионери, които избират дали да си купят лекарства или да платят тока, за зависимата съдебна власт, за пътищата, които се ремонтират ден през ден, за стиропорената ни санация на блокове.
Това е причината и за шкафчетата с милиони евро и кюлчета злато в спалнята на бившия премиер, причината и така нареченият европейски съюз да мълчи като ощипана мома по въпроса.
Ние живеем в такава смрад и гнус, каквато никога не е била в нашата история. Индивиди на високи постове, най-високите в държавата, определящи нашия живот, се гаврят с нас, нагло ни лъжат и крадат, обричат ни на бедност, мизерия и СМЪРТ.
Те вършат престъпление спрямо собствения си народ – унищожават го системно и изглежда с удоволствие. Харесва им да ни унижават, мачкат и да храчат в лицето ни.
Днес цял ден ги слушаме. Нелепите им обяснения, гърченето им от страх, че вече всичко излиза наяве.
И за капак – Правителствена болница участва в трафик на органи!!!! След това лечебното заведение просто трябва да бъде разформировано и там да се открие нова болница, с нови хора.
В европейска страна болницата на властта трафикира органи. Това е срам! Всички участвали трябва да бъдат съдени, осъдени и правата им като лекари да бъдат отнети до живот. Това не са лекари, а търговци на смърт!!!
Ето в това живеем ние – материална и духовна мизерия, липса на морал и трафик на органи. Наистина Бог да ни е на помощ.
Цветеслава Гълъбова, Фейсбук
https://www.facebook.com/cveteslava.galabova/posts/10208614136707043
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
