Най-голямото единично ужилване на хазната с източване на ДДС е 172 милиона лева – това е сумата на отписаните като несъбираеми задължения на дружества с консултант Христо Ковачки.
Това гласи информация на Националната агенция по приходите (НАП), предоставена на EURACTIV България по Закона за достъп до обществена информация. НАП не е пресметнала как фирми от кръга на същия бизнесмен трупаха джакпот от т.нар. „студен резерв” за енергийната система при последните правителства, който едва ли отстъпва по стойност, а това е плащане за нищо – той не е и не може да бъде произведен от тях. Но пък горят боклука на италианската мафия противозаконно, а срещу тези фирми кой знае защо няма никакви санкции.
Връщаме се на данъците…Общо 51 милиона лева от цялото задължение са главница от несъбран ДДС, 80 милиона лева са лихви. Отделно срещу същата фирма има задължения по Закона за корпоративното подоходно облагане в размер на 41 милиона лева. Фирмата е заличена, а вземанията за 172 милиона лв. са отписани като несъбираеми от НАП през 2018 г. Ако бяха събрани, тези пари щяха да стигнат за построяването на два национални стадиона и близо 90 големи детски градини.
НАП запази името на фирмата – бушон за ДДС измами в тайна, но проучването на медията в съдебните регистри показа, че става дума за Интернешънъл маркетинг импорт експорт ЕООД. Това е фирмата, която е основна част от наказателното дело за източване на ДДС срещу енергийния бос Христо Ковачки.
През 2010 г. журналистите бяха удивени как родилка и едномесечното ѝ бебе са доведени принудително от Видин в съдебната зала в София, в която се гледа делото срещу бизнесмена Христо Ковачки заизточване на ДДС. Родилката Румяна Христова стоя повече от час права с детето си на ръце в съдебната зала, докато обясняваше за фирмите си.
Прокуратурата твърди, че Ковачки е участвал в схема за източване ДДС, което е декларирал като реално платен данък по фиктивни сделки с доставчика Интернешънъл маркетинг експорт импорт. Фирмата се води на името на родилката. Тя обяснява, че е регистрирала фирмата, която се занимавала с ремонт на улуци и керемиди, но тъй като заминала за Кипър, дала пълномощно за управление на свой познат, а по-късно безвъзмездно му прехвърлила фирмата.
Оказа се, че Румяна Христова е осъдена на пробация заради необявената несъстоятелност на своята фирма. Пред полицията тя разказва, че неин познат ѝ обещал по 400 лева на месец, ако регистрира фирма на нейно име.
На първа инстанция Софийският градски съд осъди Христо Ковачки на 3 години условно за извършването на фиктивни сделки, които са довели до източването на ДДС. По онова време, а и до неотдавна същият беше основен акционер в Общинска банка, като в онзи момент реално и я контролираше, докато през нея се превърташе над 1-милиардния бюджет на София и още толкова пари на общинските дружества всяка година, но БНБ гледаше безучастно тази игра.
Сега мажоритарен акционер в банката е офшорка, свързвана с близкия до старата власт бизнесмен Жоро Инса, чиято фирма бе фаворит за превъртането на петрол от държавния резерв и комуто Агенция Митници опрости констатирана от самата нея 12 милиона измама. Компанията е сред 8-те най-големи кредитополучатели на държавната Българска банка за развитие, а ликвидността на Общинска банка беше подпомогната отново от държавната ББР чрез щедър необезпечен кредит от 75 млн. лв. за колекторската С.Г. Груп, който костваше директорския пост на Стоян Мавродиев, който даде именно това обяснение за борча.
Обвинението за 16 милиона лева източен данък е значителна част от сума, която е превъртяна през фирмата на видинската родилка – Интернешънъл маркетинг импорт експорт. В крайна сметка обаче Ковачки е оправдан на най-горната инстанция, а тезата на прокуратурата е разбита пред Върховния касационен съд.
През 2014 г. Върховният касационен съд оправда Христо Ковачки по всички обвинения. Прокуратурата не успява да докаже фиктивни сделки с машини и хранителни продукти. Ковачки не е подписвал лично никакви документи, това са правили неговите пълномощници.
Тезата, че Ковачки не е можел да не забележи постъпването на данъчен кредит от 16,8 милиона лева лева, също е опровергана. Колко невнимателен човек, пък върти милиардни обороти и цяла банка!
Съдът казва, че това би било вярно, ако цялата сума би постъпила реално и наведнъж и то по сметка на едно дружество. Сумата обаче е постъпвала по сметките на няколко дружества и на малки порции.
Докато за българския съд всичко изглежда е наред, то за НАП определено не е. Години по-късно данъчните, под зоркото управление на сегашния шеф на Комисията за финансов надзор Бойко Атанасов и подпомоган от неговата зам. в органа Илияна Христова и от великата „експертка” Галя Димитрова се отказва и да си търси парите, които неосъденият Ковачки дължи на хазната. Всичките 172 000 000 лв. – годишните бюджети за култура, спорт и туризъм на държавата, взети заедно, са отписани и за сметка на данъкоплатеца остава огромният дълг на фирмата, записана на името на онази нещастна жена от Видин, която бе принудена да свидетелства пред съда с бебе в ръце.
Общата статистика, с която EURACTIV разполага, сочи, че НАП не успява да събере един от всеки пет лева, които гражданите и бизнесът дължат на фиска. За последните 4 години по сметките на НАП, управлявана в този период от Б. Атанасов и Г. Димитрова – „изтребваният елит на нацията”, са постъпили суми в общ размер от 127,4 милиарда лева, а докато всички сили са съсредоточени в наказателни ревизии на враговете на властта нейните фаворити и разни дребни хитреци са си спестили плащането на 25 милиарда лева
Ако бяха събрани, тези пари щяха да са достатъчни за погасяване на по-голямата част от външния държавен дълг. Българската приходна администрация изостава от средния процент на събираемост на приходите в ЕС, който е около 85% годишно.
Ако ефективността на НАП бе сходна със средната в ЕС, в бюджета трябваше да постъпят около 5 милиарда лева допълнително за последните 4 години. Сумата би била достатъчна за купуване на 50 000 линейки, изграждането на над 2500 детски градини, построяването на над 300 км магистрали.
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
